Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
За изненада на Принцепс, противникът не се опита да го задържи и за по-малко от три дни армията му измина почти сто километра. По това време дизентерията бе изтощила повече от половината му войска и той реши да спре за половин ден почивка в Бърнт Милс. Изпрати на градските бранители заплаха да избие цялото население както в Маунт Нюджънт, но обеща да ги пощади, ако се предадат незабавно и осигурят храна за хората му. Те се подчиниха. На следващата сутрин Изкупителите продължиха похода към Ключова клисура. Виждайки какъв ужас е предизвикало клането сред местното население, Принцепс изпрати напред отряд от двеста души, за да осигурява с подобна тактика на изтощените му хора постоянни доставки на храна, много по-добра от онази, с която бяха свикнали. Това значително повиши бойния дух.
Дотук разработеният от Кейл план за разузнаване с бой в империята на Матераците се оказваше ефикасен, но сега навлизаха в територия, картографирана твърде неясно в документите от библиотеката на Светилището. Една от най-важните цели на плана бе да доведат двайсет картографи и да ги разпратят на десет отделни групи за колкото се може по-подробно проучване на терена, където щяха да атакуват през следващата година. Трите групи, изпратени пред войската, не се бяха завърнали и сега Принцепс навлизаше в територия, за която имаше само най-обща представа. На следващия ден той се опита да прехвърли армията си през Оксус при Белия завой, но войската, която го следваше по другия бряг, вече наброяваше пет хиляди. Наложи се да изостави начинанието и да продължи през полето, където придвижването бе трудно и редките села, откъдето можеха да потърсят провизии, се оказаха евакуирани от Матераците, а всичко полезно и ценно беше отнесено.
През следващите два дни Изкупителите продължиха напред, търсейки отчаяно начин да преминат реката, а Матераците по отсрещния бряг бяха твърдо решени да им попречат. С всеки изминал час Изкупителите губеха сили от недояждане и дизентерия, и едва успяваха да изминат по петнайсет километра на ден. Но тогава им провървя. Разузнавачи на Изкупителите заловиха местен пастир и семейството му. За да спаси живота си, пастирът разказа за един стар, рядко употребяван брод, по който според него можела да мине дори голяма армия. Разузнавачите се върнаха с новината, че преминаването ще бъде трудно и бродът се нуждае от сериозен ремонт, но може да стане проходим. После им провървя още повече. Обширните блата по другия бряг на Оксус принудиха Матераците да се отдалечат от реката. След дълбокото отчаяние в сърцата на Изкупителите се надигна надежда. За два часа те запълниха брода с камъни от околните къщи. По пладне работата приключи и армията започна да прекосява Оксус. По залез-слънце последните Изкупители стъпиха на отсрещния бряг. Макар че малки групички Матераци се появиха да наблюдават от безопасно разстояние последния час на преминаването, те не сториха нищо освен да пращат известия до Нарсис.
На другия ден, след като минаха пет километра, Изкупителите се натъкнаха на гледка, която накара Принцепс да осъзнае, че с армията му е свършено. Калните пътища приличаха на зле разорани ниви, а храстите от двете им страни лежаха стъпкани и набити в земята — десетки хиляди Матераци бяха минали оттук преди тях. Разбирайки, че по пътя до Ключова клисура чака армия многократно по-голяма от неговата, Принцепс стори каквото можеше, за да спаси информацията, която от самото начало беше най-важната цел в плана на Кейл. Оцелелите картографи направиха колкото се може повече копия на съставените карти, после Принцепс ги отпрати, преоблечени, в десетина различни посоки с надеждата, че поне един от тях ще се добере до Светилището. Проведе кратка църковна служба и продължи напред. Два дни не видяха врага, а само реката от кал, която оставяха зад себе си. После заваля ужасно студен и пороен дъжд. Под вятъра и пороя войската се изкатери по един стръмен хълм, но когато прехвърлиха билото, видяха да ги чака огромна армия, а откъм отвъдните долини прииждаха още и още Матераци. Дъждът спря, слънцето се показа и Матераците развяха знамената си, които весело запърхаха в червено, златно и синьо над блесналите войнишки брони.