Лявата ръка на Бога

Усещайки смесения вкус на кал и страх, стрелците пускат още един залп. Нови коне цвилят и падат, премазват ездачите, трошат си гръбнаците, повличат съседите. Но редицата продължава. После избухва сблъсъкът.

Никой кон не би прегазил по своя воля човек, нито пък би препуснал към преграда, която не може да прескочи. Никой нормален човек не би застанал срещу атакуващ кон и копие. Но хората могат да изберат смъртта, а животните не. Могат да бъдат обучени да умират.

В мига, когато изглеждаше, че конете ще ги премажат като лавина, стрелците бързо отстъпиха назад в гъсталака от остри колове. Някои се подхлъзнаха, някои изостанаха и бяха стъпкани или пронизани. Конете стигнаха до коловете твърде бързо и не успяха да спрат. Набодени върху тях, животните надаваха диви писъци, ездачите им падаха със строшени вратове. Докато лежаха в калта и се мятаха като риби, Изкупителите ги довършваха с чукове, или един държеше жертвата, а другият мушкаше с нож из съединенията на бронята. Кафявата кал почервеня.

Повечето коне спряха. Някои се подхлъзнаха, събаряйки ездачите си, други забавиха ход. Мощната атака спря мигновено, конете с трясък се блъскаха един в друг, някои отхвръкваха към гората. Войниците ругаеха, конете цвилеха, въртяха се с невероятна пъргавина и бягаха назад да дирят спасение. Ездачите падаха със стотици, а след миг стрелците изскочиха иззад коловете и заблъскаха с чукове по главите и гърдите на зашеметените конници. Падаха се по трима Изкупители с кални раса на всеки повален кавалерист, който опитва да се изправи на крака, да изтегли меча, подхлъзва се, препъва се, пак пада и смъртоносните удари се сипят по процепа на шлема и съединенията на бронята. По-назад, сред коловете, разгневените и вече безстрашни стрелци взеха на прицел отстъпващите ездачи. Паднаха още ранени коне, другите се впуснаха в бесен галоп.

Най-лошото предстоеше. За да подкрепи кавалерията, маршалът бе длъжен да прати напред челната пехота. Десет хиляди пехотинци в осем редици вече бяха на половината път, когато подлудените от страх и болка коне на отстъпващата кавалерия налетяха срещу тях. Натъпкани плътно един до друг, стегнати в рамката на гъстата гора от двете страни и бронираните редици отзад, те нямаше как да се отдръпнат, за да дадат път на препускащите коне. В отчаян стремеж да избегнат убийствения сблъсък, войниците се заблъскаха настрани, вкопчваха се в съседите, натискаха се и крещяха; вълните пробягаха настрани и назад, и по пътя им всеки падаше и търсеше опора в човека до себе си.

Тъй цялото настъпление бе спряно и разкъсано — хората се хлъзгаха по разораната кал, ругаеха и поваляха околните. Стрелците на Изкупителите вече имаха време да се организират и пуснаха последните стрели. Но този път Матераците стояха неподвижно само на осемдесет метра и остриетата си пробиваха път през стоманената броня, стига да улучеха целта.

Макар че само няколкостотин мъже бяха премазани от бягащите коне или ранени от стрелите, оцелелите хиляди почнаха да отстъпват един зад друг преди сержантите и капитаните с яростни крясъци да възстановят редиците и настъплението да почне отново. Макар че войниците бяха измъчени от хаоса и придвижването с трийсеткилограмова броня през калната и разорана земя, атаката набираше мощ. Петдесет метра. Двайсет. Десет. Последните крачки изминаха тичешком, вдигайки копията, за да ги забият в гърдите на враговете.