Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Точно тогава Випонд се срещна тайно със заместника на маршала, полеви генерал Еймъс Нарсис, и го уведоми, че от собствената си осведомителска мрежа е получил сведения за истинските намерения на Изкупителите, но по редица сложни причини не желае лично да се замесва. Ако Нарсис реши да представи пред съвета на Матераците тази информация от свое име, както и бойният план, който Випонд също предложи да му предостави за разглеждане, щеше да си подсигури признание и слава. Канцлерът усети, че Нарсис е разтревожен. Той не беше глупак, но и не беше твърде способен и се страхуваше, че поради лошото здраве на маршала ще бъде принуден да ръководи цялата военна кампания. Не би го признал пред никого, но дълбоко в сърцето си не вярваше да е на нивото на тази задача. Випонд си осигури пълното му съдействие с дискретно поднесени, но съвсем конкретни обещания за промени в закона за данъчното облагане, които щяха силно да облагодетелстват Нарсис, както и с предложение да сложи край на един двайсетгодишен съдебен спор за огромно наследство, който той вече не се надяваше да спечели.
Полевият генерал обаче не беше продажник и нямаше да приеме стратегия, която би застрашила империята. Той няколко часа обсъжда плана на Випонд, тоест плана на Кейл, преди да разбере, че финансовите му интереси и съвестта му на военен са от една и съща страна на барикадата. Който и да е измислил този план, каза той на Випонд, несъмнено си знае работата. Не особено убедително се опита да протестира срещу присвояването на чужди заслуги, но Випонд го увери, че планът е дело на много хора и че при всяко положение истинското майсторство се крие във водаческите умения на онзи, който ще го осъществи. Когато приключиха разговора, Нарсис вече беше автор на плана. А когато го представи и защити пред военния съвет, това се превърна в истина, защото изчезналата армия на Изкупителите се появи точно там, където предсказа Нарсис.
Според един мъдър човек човечеството има щастие, че войните са тъй разорително скъпи, иначе нямаше да спрем да ги водим. Уви, хората вечно забравят, че може да има справедливи и несправедливи войни, но никога евтини. Проблемът на Матераците бе, че най-опитните финансисти в империята бяха евреите от Гетото. Евреите пък се отнасяха крайно предпазливо към чуждите войни, защото те често им носеха беди, независимо от крайния резултат. Ако заемеха пари на губещата страна, нямаше кой да им ги върне, но ако финансираха победителя, той често решаваше, че евреите са виновни по някакъв начин за войната и трябва да бъдат прогонени. Така не се налагаше да им връща парите. Затова Матераците неискрено уверяваха евреите, че военните дългове ще бъдат върнати, а финансистите от Гетото също тъй неискрено твърдяха, че толкова голям кредит се намира много трудно, и то само на непосилна лихва. По време на тези преговори Кити Заека видя своя шанс и реши проблема като обеща да финансира всички военни дългове на Матераците. Това донесе огромно облекчение на евреите, които смятаха Кити Таун за мерзост пред лицето на Бога. Знаеше се, че не приемат сделки със собственика му при никакви обстоятелства, дори с риск да бъдат изгонени от страната. Кити повече се тревожеше за Матераците. Знаеше, че въпреки подкупите, изнудванията и политическата корупция, общественото мнение в Мемфис се надига срещу отвратителните деяния в Кити Таун и че ударът срещу него е неизбежен. Той пресметна, че една война, особено ако се радва на всенародна популярност, ще отклони вниманието от моралното неодобрение на неговия бизнес. Финансирайки една (според него) кратка военна кампания, Кити Заека се чувстваше сравнително уверен, че по този начин осигурява сигурността на собственото си положение в Мемфис за дълги години напред.
Най-сетне Матераците бяха готови да тръгнат срещу Изкупителите и водени от гениалния план на Нарсис, четирийсет хиляди бронирани войници напуснаха града под възторжените възгласи на огромни тълпи. Плъзна мълва, че маршал Матераци довършва военната си стратегия и по-късно ще се присъедини към войските. Това не бе вярно. Маршалът лежеше с тежка инфекция на дробовете и нямаше никаква надежда да вземе участие в кампанията.
Изкупителите обаче бяха в значително по-лошо положение поради взрив на дизентерия, която уби малцина, но изтощи огромното мнозинство. Освен това планът да подлъжат Матераците да ги очакват пред Келявите земи, докато те се отправят в обратна посока, явно се провали. Почти веднага щом излязоха от Хеселската гора, челен отряд на Матераците от две хиляди бойци започна да ги следи по другия бряг на река Оксус. От този момент всяко движение на изкупителската армия бе наблюдавано и докладвано най-подробно на полеви генерал Нарсис.