Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Тези два иска бяха последната капка. Компанията нямаше намерение да понася повече всичко това.
„Здравословен живот“ махна с ръка на цялата тая каша и обяви несъстоятелност съгласно Глава 11 от Закона за фалитите. Три от нейните филиали моментално бяха обявени за продан; скоро самата компания щеше да престане да съществува. Тя просто показа среден пръст на всички адвокати и техните клиенти и напусна сцената.
Новината разтърси деловите среди, но нито едно съсловие не беше толкова шокирано, колкото гилдията на адвокатите по групови искове. Братството най-после бе успяло да удуши гъската, която снасяше златните яйца. Оскар Мълрони прочете за случилото се в интернет и се заключи в кабинета си. Според неговата визионерска стратегия фирмата бе похарчила 2,2 милиона долара за реклама и медицински прегледи, срещу което засега бе привлякла 215 легитимни случая на хора, увредени от „Тънкия Бен“. При средно обезщетение от 180 000 долара това означаваше поне 15 милиона адвокатски хонорари, което беше залог за заслужена премия в края на годината.
През последните три месеца Оскар така и не успя да включи своите нови клиенти в груповия иск. Носеха се слухове за разногласия между безбройните адвокати и организации на потребителите. Други ищци се натъквали на трудности при изплащането на вече одобрени обезщетения.
Плувнал в пот, в продължение на един час Оскар не пусна телефона, за да се обажда на колеги адвокати. Опита се безуспешно да се свърже и със съдията. Най-ужасните му страхове се потвърдиха от разговора с един адвокат в Нашвил, който сам имаше неколкостотин случая и бе подал своя иск преди Оскар.
— Прецакаха ни — заяви колегата. — Пасивите на „Здравословен живот“ са четири пъти по-големи от активите, те просто нямат пари. Прецакаха ни жестоко.
Оскар се овладя, оправи вратовръзката, закопча ръкавите на ризата и отиде да съобщи на Клей.
Точно след час той състави писмо до всичките 215 клиенти, в което не се даваха напразни надежди. Нещата изглеждаха твърде нерадостни. Фирмата щяла да следи отблизо процедурата по фалита и съдбата на компанията. Щяла твърдо да отстоява всякакви възможни начини за получаване на обезщетение.
Ала причини за оптимизъм на практика нямало.
Два дни по-късно Нора Такет получи въпросното писмо. Пощальонът я познаваше лично и знаеше, че е сменила адреса си. Сега живееше в двойно по-широк фургон съвсем близо до града. Беше си у дома както винаги, загледана в поредния сапунен сериал на новия си широкоекранен телевизор, с ръка, заровена в кутия нискокалорични бисквити, когато той мушна в пощенската й кутия писмото, три сметки и няколко рекламни дипляни. Напоследък тя получаваше твърде много поща от вашингтонските си адвокати и всички в Ларкин знаеха защо. Отначало в града се шушукаше, че обезщетението за лекарството й за отслабване щяло да бъде около 100 000 долара, после тя бе споменала пред някого в банката, че ще е по-скоро някъде към 200 000, и оттам нататък сумата започна да се раздува от само себе си.
Ърл Джитър, чийто магазин беше южно от града, й продаде новия, двойно по-голям фургон на кредит в момента, когато сумата бе достигнала половин милион и се говореше, че всеки миг ще й бъде изплатена. Освен това и сестра й Мери Бет бе подписала договора.
Пощальонът знаеше също, че Нора е почнала да си навлича всевъзможни неприятности. Всички с името Такет от целия окръг се обръщаха към нея, когато трябваше да се внесе парична гаранция при арест. Децата й, или по-точно децата, които отглеждаше, бяха жертва на тормоз в училище, задето майка им е толкова дебела и богата. Баща им, когото никой не бе виждал от дванайсет години, изведнъж се завърна и заразправя на всеослушание в бръснарницата, че Нора била най-готината жена, за която някога е бил женен. Собственият й баща бе заплашил да го застреля, ако му се мерне пред очите, което беше още една причина Нора да си седи заключена във фургона.
Само дето повечето й сметки бяха просрочени. Съвсем неотдавна, миналия петък, някой в банката й каза, че засега нямало и следа от обезщетението. Какво ли ставаше с парите? Това беше големият въпрос, който вълнуваше градчето Ларкин, Вирджиния. Дали пък не бяха в този плик?
След около час, когато се убеди, че наоколо няма никой, тя излезе, клатушкайки се, от фургона и прибра пощата от кутията. После цял ден звъня на мистър Мълрони във Вашингтон, но не можа да го открие. Секретарката му твърдеше, че не бил в града.