Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Аз самият съм ви повел и се наслаждавам на похода, макар да съм в пълно бойно въоръжение, а вие носите само мечове и щитове. Погледнете ме: дори не съм се изпотил!
Те му отвърнаха:
— Лесно ти е на теб да говориш така, Дорией! Та ти изобщо не приличаш на нас.
Когато стигнахме до първия сладководен извор, фокейците се хвърлиха на земята и започнаха да се обливат целите с вода, весело да се плискат и да повтарят, че нямат намерение да мръднат оттук.
Подканванията на Дорией не помогнаха, но камшикът на Дионисий си свърши работата и скоро хората тръгнаха отново на път, стенейки от болка. Дорией изгледа с уважение Дионисий.
— Не си глупав и явно започваш да схващаш сложната наука на пехотното командване — похвали той морския човек. — Приближаваме се към Сегеста, а пред битка е необходимо хората да бъдат изморени от път, за да нямат сили да побегнат от бойното поле. Пътят между Панорм и Сегеста е като че ли нарочно отмерен с тази цел от боговете. Ще влезем направо в Сегеста и ще се строим в боен ред откъм вътрешността на стените на града.
Дионисий отвърна навъсен:
— Предполагам, че разбираш наистина от бой на сушата, но не забравяй, ние сме моряци, а не хоплити, привикнали към подобни битки. Ето защо, сигурен съм, че няма да успееш да ни строиш в няколко реда, а всички ще застанем рамо до рамо, един до друг. Но разбира се, ще те последваме, ако ни поведеш.
Дорией се разлюти и заяви, че има намерение да поведе решителната битка в съответствие с правилата на сухопътната война, тъй че дори и потомците му да могат някой ден да се учат от примера му. Но в този миг пред нас се изправиха група сикани, които се появиха изневиделица между дърветата. Бяха облечени в животински кожи и въоръжени с лъкове, копия и прашки. Лицата и телата им бяха нашарени с бойни знаци в червено, черно и жълто, а предводителят им беше с дървена маска. Те изпълниха боен танц пред Дорией, след което положиха в нозете му няколко човешки глави, явно първите жертви от Сегеста — някои от знатните жители на града. Главите бяха полуизгнили и воняха отвратително.
Сиканите седнаха в кръг и разказаха, доколкото можаха, че в планините и горите им са се появили предсказатели и са предрекли появата на новия цар. Тези пророци били укрепили духа на сиканите, които започнали да нападат земите на Сегеста. Когато някои от знатните сегестянски граждани се опитали на коне и бойни колесници да ги прогонят, сиканите ги подмамили в своите капани и ги избили.
Но след като извършили тези убийства, осъзнали, че скоро сегестяните ще опитат да си отмъстят и затова решили да дойдат при Дорией. От незапомнени времена сред горите на сиканите се е разказвала легендата за воина чужденец, който ще се появи някой ден от морето, ще победи местния цар и ще върне земите на тези, които първи са се заселили из тях. След всичко това според легендата силният воин ще обещае да защищава сиканите и да се връща винаги при тях, щом има нужда от него. Така че местните жители бяха дали вече и име на Дорией. Наричаха го Еркле и се обръщаха към него с молба да прогони елимите и да върне земята на древните й обитатели — сиканите.
Дорией изобщо не се удиви на оказаните му почести, тъй като никога дори и за миг не забравяше божествения си произход, а се опита да научи диваците да произнасят правилно името Херакъл. Но това не им се удаде и те продължаваха да възклицават: „Еркле, Еркле!“ Дорией цъкаше с език, клатеше глава и повтаряше, че не е съвсем сигурен дали ще има полза от такива варвари.
А те действително бяха варвари и много от тях държаха в ръцете си копия и стрели с каменни накрайници, само предводителят им можеше да се похвали с железен меч, а някои от главатарите им имаха железни ножове и копия. Сегестяните не разрешаваха на никого да продава на горските племена желязно оръжие и наказваха много строго търговците, които дръзваха да нарушат правилата им. Сиканите поваляха дори дърветата по първобитен начин — палеха огън под дънерите, тъй като нямаха брадви.
Всички сикани притежаваха тайнствената и безпогрешна способност да намират камъните, обитавани от земните духове, да определят дърветата, в които живееха дриади, и никога да не черпят вода от изворите, чиито нимфи не се отличаваха с благонамерен нрав. Преди срещата с Дорией жрецът им беше изпил пророческа напитка, която сиканите умееха да приготвят от горчиви горски плодове и корени, и бе сънувал приближаването му, тъй че те знаеха кога и къде да се появят от гората, та да не се разминат с него.