Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Не мога… по-стар съм от теб.
Филип преглътна яда си. Ковчегът вероятно беше обшит отвътре с олово. Но след като вече бяха счупили капака на гробницата, ковчегът беше още по-уязвим от преди.
— Ела тук — каза той на помощника си. — Ще се опитаме да го изправим на едната страна.
Ремигий заобиколи саркофага и застана до него. Всеки от двамата хвана по една от подаващите се дръжки и надигнаха. Краят тръгна нагоре сравнително лесно. Вдигнаха го над нивото на горницата на саркофага, след това тръгнаха напред, по един от всяка страна, като бутаха ковчега докато се изправи. Спряха замалко. Филип разбра, че са вдигнали долния край на ковчега, тъй че светецът сега стоеше изправен на главата си. Извини му се на ум. Около тях непрекъснато се сипеха парчета горящо дърво. Всеки път, щом няколко искри паднеха върху расото на Ремигий, той ги изтупваше уплашено докато угаснат и при всяка възможност хвърляше уплашен поглед към горящия покрив. Филип виждаше, че малкото кураж на стария монах се изчерпва бързо.
Наклониха ковчега така, че да се подпре на вътрешната страна на саркофага, след което избутаха още малко. Другият край се повдигна и ковчегът се люшна на ръба на гробницата. После го смъкнаха, докато тупна на пода на една страна. После отново го наклониха така, че да легне на земята правилно. Светите кости сигурно тропаха вътре като зарове в купа, помисли си Филип. Това е най-близкото до светотатство, което съм вършил в живота си, но нищо друго не може да се направи.
Застанали откъм единия край на ковчега, всеки от тях хвана по една дръжка и започнаха да го влачат през църквата към сравнително безопасното крило. Железните ъгли изравяха малки бразди в утъпканата пръст. Почти бяха стигнали до крилото, когато секция от покрива, горящи талпи и нажежено олово, се срутиха точно върху празната вече гробница. Трясъкът бе оглушителен, подът се разтърси при удара и каменният саркофаг се натроши на късчета. Една голяма греда подскочи към ковчега, профуча на половин педя от Филип и Ремигий и го изби от ръце им. За Ремигий това се оказа твърде много.
— Дяволска работа! — изрева той побъркан от страх и побягна.
Филип замалко щеше да го последва. Ако дяволът наистина се беше развихрил тази нощ, един Господ знаеше какво можеше да се случи. Филип никога не беше виждал Лукавия, но беше слушал много приказки от хора, които са го зървали. Но монасите бяха създадени, за да се опълчват на Сатаната, каза си той твърдо. Озърна се с копнеж към безопасното крило, след това се стегна, сграбчи дръжките на ковчега и го надигна.
Започна да го дърпа изпод падналата греда. Дървото бе нащърбено отгоре, но — забележително! — всъщност не беше се счупило. Издърпа го още малко по-надалече. Наоколо му се сипеше дъжд от малки горящи въглени. Озърна се нагоре към покрива. Онова там не беше ли двукрака фигура, заподскачала в насмешлив танц между пламъците, или беше просто подета от вятъра струя дим? Отново погледна надолу и видя, че полите на расото му са се подпалили. Коленичи, затисна пламъците с ръце в пръстения под и те угаснаха моментално. След това чу някакъв шум, който беше или писък на изтерзано от огъня дърво, или безумния подигравателен смях на дявол.
— Свети Адолфус да ме пази — изпъшка той и награби отново дръжките на ковчега.
Повлече ковчега по земята, педя по педя. За миг дяволът го остави на мира. Повече не погледна нагоре — по-добре да не зяпа повече в Лукавия. Най-сетне стигна до каменния заслон на крилото и се почувства малко по-сигурен. Схванатият гръб го принуди да се спре и да се изправи замалко.
До най-близката врата в южния трансепт беше далече. Не беше сигурен дали ще може да довлече ковчега чак до там, преди целият покрив да пропадне. Може би точно на това разчиташе дяволът. Филип не можа да се сдържи да погледне отново нагоре в пламъците. Димната двукрака фигура се сниши зад една почерняла греда точно когато я зърна. Знае, че не мога да стигна, помисли си Филип. Погледна по дължината на крилото, изкусен да изостави светеца и да побегне да спаси живота си… и видя отсреща да идват към него брат Милий, Кътбърт Белоглавия и Том Строителя, три съвсем веществени фигури, затичани да се притекат на помощ. Сърцето му подскочи от радост и изведнъж престана да е сигурен, че изобщо е видял зъл демон.
— Слава Тебе, Господи! — изпъшка той. — Помогнете ми с това — добави съвсем ненужно.
Том Строителя хвърли бърз, преценяващ поглед към горящия покрив. Май не видя никакви дяволи, но каза:
— Да побързаме.
Всеки взе по един ъгъл и вдигнаха ковчега на раменете си. Тежко беше дори за четиримата.
— Напред! — изкрещя Филип и тръгнаха по крилото колкото може по-бързо, изгърбени под тежкия товар.