Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Джолиън старши прекъсна този унес:
— Смъртта била моментална. Вчера е бил цял ден в болницата. По нищо не могло да се установи кой е. Аз отивам веднага. Добре ще е да дойдете и вие двамата.
И тъй като никой не възрази, той излезе пръв от стаята.
Денят беше тих, та на идване от Станхоп Гейт до Парк Лейн Джолиън старши бе пътувал с открит екипаж. Докато допушваше пурата си, облегнат на плътните възглавници, той се бе наслаждавал на острото пощипване на студа, на шумотевицата от файтоните и пешеходците; на странното, почти парижко оживление, което първият хубав ден внася в лондонските улици след мъглите и дъжда. И се бе почувствал така щастлив, както не бе се чувствал от месеци насам. Забравил бе вече изповедта пред Джун; виждаше само бъдещето със сина си и най-вече с внучетата си (уговорил бе да се срещне тази вечер в Хоч-Поч с Джолиън младши, за да поприказват отново по тоя въпрос); изпитвал бе и приятна възбуда от предстоящата среща, от вероятната победа над Джеймс и Собственика по въпроса за къщата.
Сега пътуваше в затворен екипаж; нямаше сърце за веселие, нито беше редно хората да видят Форсайтови в една кола с полицейски инспектор.
В каретата инспектора заговори отново за покойника:
— Точно по това време мъглата била много плътна. Кочияшът казва, че човекът имал време да види какво става, но въпреки това просто се втурнал срещу колата. Изглежда, че бил в много лошо материално състояние; в жилището му намерихме няколко разписки от заложни къщи, кредитът му в банката е превишен, освен това имал и дело, както съобщават днешните вестници.
Студените му очи изгледаха последователно и тримата Форсайтови в каретата.
Наблюдавайки от своя ъгъл, Джолиън старши видя как лицето на брат му се промени, стана още по-мрачно и тревожно. Думите на инспектора наистина съживиха всички опасения и страхове на Джеймс. Тези думи се бяха мяркали досега само като някакъв далечен кошмар, но ето че изведнъж превръщаха в ужасна действителност предположението за самоубийство, с което не можеше в никой случай да се съгласи. Той потърси очите на сина си; но втренчения поглед на мълчаливия, неподвижен Соумс не се обърна към него. А Джолиън старши, който следеше и отгатваше общия им отбранителен съюз, бе обзет от непреодолимо желание и той да е със сина си, сякаш това посещение при мъртвеца беше сражение, с което не може да се оправи сам срещу двама. И в същото време мислеше непрестанно как да избегне споменаването на Джун в цялата история. Джеймс щеше да се облегне на сина си! Защо и той да не повика Джо?
Извади визитната си картичка и написа с молив следната бележка:
„Ела веднага. Изпращам ти каретата.“
Като слезе от колата, даде картичката на кочияша с поръчение да стихне колкото може по-бързо до Хоч-Поч и ако мистър Форсайт е там, да му предаде картичката и да го докара веднага. Ако не е там, да чака, докато дойде.
После тръгна бавно подир другите по стълбите, като се подпираше на чадъра си и се спираше за миг да си поеме дъх. Инспекторът каза:
— Ето моргата, сър. Но не бързайте.
В голата стая с бели стени, дето само един слънчев лъч бе проникнал отнякъде до безукорно чистия под, лежеше покрито с чаршаф тяло. С огромната си уверена ръка инспекторът отметна чаршафа. Едно незрящо лице загледа нагоре към тях, а от двете страни на това незрящо, предизвикателно лице тримата Форсайтови гледаха втренчено надолу; скрити вълнения, страхове и страдание, присъщи на всекиго от тримата, се надигаха и спускаха като прилив и отлив на живота, от чиито вълни тия бели стени отделяха завинаги Босини.
А естествената склонност, особена основна пружина, която движеше всекиго от тях и го правеше напълно и неизменно различен от всяко друго човешко същество, ги тласкаше и към най-различни мисли. Далеко и все пак неуловимо близо до другите, всеки стоеше сега сам пред смъртта, безмълвен, с наведени очи.
Инспекторът запита тихо:
— Установявате ли самоличността на господина, сър?
Джолиън старши вдигна глава и кимна. Погледна брат си отсреща — тоя дълъг, мършав мъж с тъмночервено лице и измъчени сиви очи, втренчени замислено в покойника; погледна Соумс, бледен и неподвижен до баща си. И цялата му неприязън към двамата изчезна като дим пред белия образ на смъртта. Отде идваше, как идваше тя… смъртта? Внезапен край на всичко досегашно, сляпо тръгване по пътека, отвеждаща… къде? Внезапно угасване на плама! Тежък, безмилостен валяк, под който трябва всички да минат, без да сведат своя ясен и смел поглед! Колко дебни и нищожни мушици са те! По лицето на Джолиън старши пробягна изведнъж насмешка: Соумс се измъкна безшумно, като прошепна нещо на инспектора.