Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Казаха ми, че си променил решението си в полза на сина си.
Никой не бе му казал; просто бе съпоставил факта, че видя Джолиън старши със сина си и внучетата му, с факта, че бе изтеглил завещанието си от „Форсайт, Бъстърд и Форсайт“. Стрелата улучи.
— Кой ти каза? — попита Джолиън старши.
— Не помня вече — отговори Джеймс. — Не помня имена… но някой ми каза. Соумс похарчи много пари по тая къща и надали ще се раздели с нея, ако не намери добра цена.
— Хм! — намръщи се Джолиън старши. — Ако мисли, че смятам да дам луди пари за нея, греши. Нямам пари за пилеене като него. Нека се опита да я изкара на публична продан и ще видим колко ще му дадат! Казват, че не била къща за кого да е!
Джеймс, който тайно споделяше това мнение, отвърна:
— Да, тя е къща за джентълмен. Соумс е ту… ако искаш да го видиш.
— Не — отвърна Джолиън старши. — Работите не са стигнали дотам. И навярно няма да стигнат, щом ме посрещаш по тоя начин.
Джеймс се поуплаши: когато се стигнеше до реални цифри на една търговска сделка, той беше винаги уверен в себе си, защото тогава имаше работа с факти, не с хора; но при предварителните преговори, като настоящите, биваше неспокоен — никога не знаеше докъде трябва да спре.
— Как да кажа — започна той; — аз не знам нищо; Соумс нищо не ми съобщава; допускам, че може и да се съгласи; зависи от цената.
— О! — отсече Джолиън старши. — Няма защо да проявява благоволение! — и сложи сърдито шапката си.
Вратата се отвори. В стаята влезе Соумс.
— Дошъл е полицай — съобщи със своята полуусмивка той, — търси чичо Джолиън.
Джолиън старши го изгледа гневно, а Джеймс каза:
— Полицай ли? Защо пък полицай? Но ти може би знаеш защо — добави той, като се обърна недоверчиво към Джолиън старши. — И най-добре е ти да поговориш с него.
Един полицейски инспектор чакаше в хола и разглеждаше тъпо изпод тежките клепачи на бледосините си очи прекрасните старинни английски мебели, които Джеймс бе купил от прочутата разпродажба на Портмън Скуеър.
— Брат ми е в стаята. — каза Джеймс.
Инспекторът вдигна почтително пръсти до фуражката си и влезе в кабинета.
Джеймс го проследи със странно чувство.
— Мисля, че трябва да почакаме — обърна се той към Соумс — и да разберем защо е дошъл. Чичо ти дойде за къщата.
Върна се със Соумс в трапезарията. Но не можеше да си намери място.
— Защо ли е дошъл наистина? — промълви отново той.
— Кой? — отвърна Соумс. — Инспекторът ли? Знам само, че са го изпратили от Станхоп Гейт. Няма да се учудя, ако чичо Джолиън „нонконформис“ е откраднал нещо.
Но, въпреки спокойствието си, и той се чувстваше неудобно.
След десет минути Джолиън старши влезе при тях.
Отиде до масата и застана, без да продума, като подръпваше дългите си бели мустаци. Джеймс изправи глава и го зяпна с отворена уста: никога не бе виждал брат си с такова изражение.
Джолиън старши вдигна глава и каза бавно:
— Босини бил прегазен и убит на едно място в мъглата.
После погледна отвисоко брат си и племенника си с дълбоките си очи и добави:
— Има… предположение… за самоубийство.
Джеймс се слиса:
— Самоубийство ли? Защо?
— Само бог знае, щом ти и синът ви не знаете! — отвърна строго Джолиън старши.
Джеймс не отговори.
На всички хора в напреднала възраст, дори когато са Форсайтови, животът поднася горчиви преживявания. Минувачът, който ги вижда загърнати в плащовете на традицията, богатството и удобствата, никога не би допуснал, че черни сенки са засичали и техния път. У всеки човек в напреднала възраст — у самия сър Уолтър Бентъм дори — мисълта за самоубийство се е появявала поне веднъж в преддверието на душата му; чакала е на прага, недопускана по-навътре от някое случайно обстоятелство, от смътен страх или мъчителна надежда. Тежко е за един Форсайт да се откаже окончателно от собствеността си. Да, много тежко! Рядко стига дотам; може би дори никога не стига, но все пак колко близо е бил понякога до подобна стъпка!
Дори Джеймс! И ето че той се обади сред хаоса на нахлулите мисли:
— Та аз видях вчера във вестника: „Прегазен в мъглата“. Но не се споменаваше име.
В смущението си гледаше ту единия, ту другия; но несъзнателно пропъждаше предположението за самоубийство. Не смееше да приеме тоя слух, така несъвместим с неговите интереси, с интересите на сина му, на всеки Форсайт. Бореше се срещу него; а тъй като по природа и подсъзнанието му дори отхвърляше онова, с което не е безопасно да се съгласи, той преодоля постепенно своя страх! Трябваше да бъде злополука!