Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— И не е необходимо: можеш да се отнесеш до чичо Джеймс. Ако не можеш да купиш къщата, ще заплатиш ли поне иска по делото? Зная, че Фил трябва да е в страшно затруднение… видях. Можеш да изплатиш задължението му от моите пари!
Насмешливо пламъче блесна в очите на Джолиън старши.
— Да го изплатя от твоите пари? Чудесно разрешение! А какво ще правиш ти, мила, без пари?
Но мисълта да изтръгне къщата от ръцете на Джеймс и сина му започна неустоимо да го завладява. Той бе чул на Форсайтовата борса много приказки, много, може би неверни, похвали за тази къща. Била прекалено „артистична“, но на прекрасно място. Да отнеме на Собственика онова, на което той бе отдал сърцето си, щеше да бъде окончателна победа над Джеймс, реално доказателство, че ще направи собственик своя Джо, ще му върне и осигури подобаващото място, ще плати веднъж завинаги на ония, които си бяха позволили да се отнесат към сина му като към жалък, безимотен парий.
Ще помисля, ще помисля! Може и нищо да не излезе, защото нямаше намерение да плаща луди пари; но ако е възможно да купи тая къща, защо не — ще я купи!
И още по-дълбоко в себе си осъзна, че няма да откаже на Джун.
Но не се издаде. Каза само, че ще помисли.
Краят на Босини
Джолиън старши не обичаше прибързаните решения, вероятно би продължил да обмисля дали да купи къщата на Робин Хил, ако лицето на Джун не му подсказваше, че не ще има мир, докато не започне да действа.
На закуската на другата заран тя попита за колко часа да поръча каретата.
— Екипажът ли? — престори се той, че не разбира. — Защо? Аз няма да излизам.
— Ако не излезеш рано — отвърна тя, — няма да намериш чичо Джеймс, преди да е отишъл в Сити.
— Джеймс ли? За какво ми е чичо ти Джеймс?
— За къщата — отвърна Джун с такъв тон, че не можеше да се преструва на неразбиращ.
— Не съм решил още — каза той.
— А трябваше да решиш! Трябва! Ох, дядо… помисли за мен!
— За тебе ли?… измърмори Джолиън старши. — Та аз мисля постоянно за тебе, но ти не мислиш за себе си; не знаеш какво си подготвяш. Добре, поръчай каретата за десет часа!
В десет и четвърт той остави чадъра си на закачалката в Парк Лейн — не намери за уместно да се освободи от шапката и палтото си; каза на Уормсън, че иска да види господаря му, влезе в кабинета, преди да съобщят, че е дошъл, и седна.
Джеймс разговаряше в стаята със Соумс, дошъл още преди закуска. Като чу кой е гостът, промълви неспокойно:
— Този пък какво иска?
И стана.
— И така — обърна се той към Соумс, — не избързвай. Най-напред трябва да откриеш къде е тя. Ще натоваря с тая работа Стейнър, те са най-подходящи; ако те не могат да я открият, никой друг не ще успее. — После, обзет от странно състрадание, промълви на себе си: — Горката! Не мога да разбера какво е намислила! — И се изсекна шумно, преди да излезе.
Джолиън старши не стана, като видя брат си, само протегна ръка и стисна Джеймсовата по форсайтски.
Джеймс дръпна стола към масата, седна и подпря глава с дланта си.
— Е-е — започна той, — как си, не те виждам често напоследък.
Джолиън старши не обърна внимание на забележката.
— Как е Емили? — запита той. И без да дочака отговор, продължи: — Дойдох да поговорим по историята с Босини. Разправят, че тая негова постройка била същински бял слон83.
— Не знам дали постройката е бял слон — каза Джеймс. — Знам, че Босини загуби делото и навярно ще банкрутира.
Джолиън старши не закъсня да сграбчи удобния случай.
— Никак не бих се учудил! — съгласи се той. — Ако банкрутира, Собственика… искам да кажа, Соумс, няма да си получи парите. Затова ето какво съм намислил: ако не смята да живее там…
Забелязал в погледа на Джеймс изненада и подозрение, побърза да продължи:
— Не ме интересува нищо; вероятно Айрин не е съгласна да отиде… Това във всеки случай не е моя работа. Но и аз съм намислил да купя къща извън града, недалеко от Лондон, и ако вашата е подходяща, бих могъл да я взема, стига да е на приемлива цена.
Джеймс изслуша това съобщение със странна смесица от съмнение, подозрение и облекчение, със страх — не е ли то някаква уловка — и с отблясък от някогашната му вяра в добросъвестността и здравия разум на брат му. Тревожеше го и това дали Джолиън старши не е чул нещо и от кого го е чул; а в същото време бе обнадежден от мисълта, че — ако връзката между Джун и Босини беше окончателно скъсана — дядо й едва ли би проявил желание да помогне на младежа. Беше съвършено объркан; но като не желаеше да се издаде, нито да се обвърже с нещо, промълви:
83
Разорителен имот. Когато кралят на Сиам желаел да разори някого от своите поданици, подарявал му свещен бял слон, чиято издръжка струвала много скъпо.