Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
И Джолиън старши си спомни десетината акварела, които държеше заключени в спалнята си; сега, когато синът му беше станал богат, те не му се струваха така невзрачни.
— Колкото до… до мащехата ти — каза той, като изрече малко трудно думата, — тя е изискана жена… малко нещо като мисис Гъмидж82 може би… но много предана на Джо. А децата — повтори той и този израз прозвуча като музика в тържественото му самооправдание — са много мили!
Да би могла Джун да знае, че в тези думи е превъплътена нежната му любов към малките деца, към младите и слабите, която го бе накарала някога да се откаже от сина си заради нея, а сега, когато колелото се завъртя в другата посока, го отделяше от нея!
Но мълчанието й започна да го тревожи и той запита нетърпеливо:
— Е-е, какво ще кажеш?
Джун се смъкна в нозете му и започна на свой ред да разправя. Смяташе, че ще бъде чудесно, не виждаше никаква мъчнотия и не искаше да знае какво ще кажат хората.
Джолиън старши трепна. Хм! Ще приказват, значи! А той смяташе, че няма да приказват вече, след толкова години! Все едно! Не може да им попречи! Само че не одобряваше отношението на внучката си към хорските приказки… Тя трябва да се съобразява с тях!
Но не продума нищо. Чувствата му бяха премного объркани, премного противоречиви — не можеше да ги изрази.
Не, продължи Джун, тя не иска и да знае; какво им влиза в работата на хората? Само едно би желала… и, както бе притиснала буза до коляното му, Джолиън старши разбра изведнъж, че това „едно“ не е дреболия. Ако ще купува къща извън града, не би ли желал… да я зарадва… да купи великолепната къща на Соумс на Робин Хил? Тя беше вече готова. Беше безусловно прекрасна, а никой нямаше да живее в нея. Толкова щастливи ще бъдат там!
Джолиън старши трепна изведнъж. Нима Собственика нямаше да живее в новата къща? Напоследък наричаше Соумс с това прозвище.
Не, отвърна Джун; няма да живее там. Знаеше, че няма!
Откъде знае?
Не можеше да му каже, но знаеше. Съвсем положително! Никаква вероятност нямаше Соумс да отиде там; обстоятелствата се бяха променили! Думите на Айрин още звучаха в ушите й: „Аз напуснах Сосм! Къде бих могла да отида?“
Но Джун премълча това.
Само да се съгласи дядо й да я купи и да заплати жалкия иск, който Соумс не би трябвало да предявява към Фил! Така ще бъде най-добре за всичко и всички… всичко ще се оправи!
Джун прилепи и притисна устни до челото му.
Но Джолиън старши се освободи от ласката с съсредоточеното изражение, което възприемаше, щом трябваше да обмисля делови въпрос. Какво иска да каже Джун, запита той. Тук се крие нещо… Виждала ли се е с Босини?
— Не — отвърна Джун, — но бях у дома му.
— Била си у дома му? С кого?
Джун го погледна твърдо.
— Сама. Той загуби делото. Не ме интересува редно ли съм постъпила, или не. Искам да му помогна; и ще му помогна!
— Видя ли го? — запита отново Джолиън старши.
Погледът му пронизваше очите на девойката, за да стигне сякаш до самата й душа.
— Не — отвърна повторно Джун. — Той не беше в къщи. Почаках го, но не дойде.
Джолиън старши се отпусна с облекчение. Тя бе станала и го гледаше отвисоко; така крехка, лека, млада, а така непоколебима и решителна; при все че беше разстроен и недоволен, не можеше да отклони този втренчен поглед само като се намуси. Овладя го чувство, че е победен, че е изтървал поводите, че е стар и уморен.
— Ох! — каза той. — Виждам, че ще си навлечеш някоя беда. Искаш всичко да става по твоему!
После, обзет от своите пристъпи на философствуване, добави:
— Такава се роди, такава ще си останеш докрай!
И този, който в деловите си отношения с бизнесмени, управителни съвети, всякакви Форсайтови и не Форсайтови бе налагал винаги волята си, погледна тъжно своята непреклонна внучка… защото долавяше в нея това качество, което подсъзнателно ценеше повече от всичко.
— Знаеш ли какво разправят хората? — запита бавно.
Джун се изчерви.
— Да… Не. Зная… И не зная… и все ми е едно! — тупна с крак тя.
— Виждам — забеляза Джолиън старши, като сведе очи, — че ще го вземеш, дори да е умрял!
Последва дълго мълчание, преди да заговори отново.
— Но колкото да купя тази къща… не знаеш какво приказваш!
Джун каза, че знае. Знае, че дядо й може да я купи, стига да иска. Трябва само да заплати цената.
— Цената! Но ти не знаеш цената. Аз не искам да се срещна със Соумс… не искам да имам вече нищо общо с тоя момък.
82
Лице от Дикенсовия роман „Дейвид Копърфилд“. Вдовица, която постоянно се оплаква.