Спомен за светлина

Време беше да го използва.

Други две по-малки сили Айез Седай тръгваха към фланговете на армията. Тези хълмове можеше да са били тучни и зелени някога. Сега бяха жълти и кафяви, сякаш изгорени.

Егвийн се помъчи да види предимствата. Поне щяха да имат здрава опора под краката си и макар небето да се раздираше от периодични мълнии, не изглеждаше вероятно да завали.

Вълната настъпващи тролоци се простираше сякаш безкрайно в двете посоки. Колкото и огромна да беше армията на Егвийн, изведнъж й се стори нищожна. За щастие имаше едно предимство: тролокската армия беше тласкана от нужда да продължава да се движи напред. Войските им се разпадаха, ако не настъпваха непрекъснато. Щяха да започнат раздори. Щеше да им се изчерпа храната.

Армията на Егвийн беше преграда на пътя им. И стръв. Тварите на Сянката не можеха да оставят такава сила неунищожена, тъй че Егвийн щеше да ги привлече в посока, предначертана от нея.

Айез Седай стигнаха до бойния фронт. Брин беше разделил войските си на големи подвижни ударни единици, които да поразяват тролоците там, където те покажат уязвимост.

Нападателният строй на силите на Брин като че ли смути тролоците. Така поне разгада Егвийн разбъркването в редиците им, механичното движение, усилващия се шум. На тролоците рядко им се налагаше да се тревожат, че са в отбрана. Тролоците атакуваха, хората се отбраняваха. Хората се тревожат. Хората бяха храна.

Егвийн излезе на билото на нисък хълм, с изглед към равнината в Кандор, където се бяха струпали тролокските пълчища, с Айез Седай строени в дълга редица от двете й страни. Зад тях бойците изглеждаха притеснени. Знаеха, че тя и другите са Айез Седай, а никой мъж не се чувстваше удобно в близост до Айез Седай.

Егвийн посегна и издърпа нещо дълго, бяло и тънко от кожения калъф на колана си. Набраздена с жлебове пръчка, ша-ангреала на Вора. Легна удобно в дланта й. Макар да беше използвала този ша-ангреал само веднъж, имаше чувството, че му принадлежи, както и той на нея. В битката срещу сеанчанците това бе оръжието й. За първи път бе разбрала защо един войник може да се чувства свързан с меча си.

Сиянието на Силата затрептя около жените в редицата като низ разпалени светилници. Егвийн прегърна Извора и усети как Единствената сила се изля в нея като водопад и я изпълни. Светът стана по-сладък, миризмите се усилиха.

В прегръдката на сайдар успя да види оттенъци на цвят, които Сянката искаше да скрие от тях. Тревата не беше съвсем мъртва. Имаше тънки жилки зелено сред нея - там където тревата се беше вкопчила в живота. Имаше полевки под нея. Можеше ясно да различи шумоленето им в земята. Хранеха се с изсъхващи корени, вкопчени в живота.

Усмихна се широко и притегли Единствената сила през набраздената пръчка. Сред този порой се озова над море от мощ и енергия, понесена на самотен кораб и прегърнала вятъра. Тролоците най-сетне се раздвижиха. Зареваха, огромна вълна от оръжия, зъби, воня и очи, които бяха твърде човешки. Мърдраалите сигурно бяха видели Айез Седай на предната линия и мислеха да нападнат и унищожат преливащите хора.