Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Майката гледаше обляния в слънце двор, тъмнеещата отвъд прага мъжка фигура. Бащата, който стоеше до нея, целият се тресеше от вълнение.
— Влезте! — извика той. — Влезте, мистър! — И Том смутено престъпи прага.
Майката приветливо го погледна, вдигнала глава от готварската печка. И изведнъж ръката й бавно се отпусна и вилицата шумно падна на дъсчения под. Зениците на очите й се разшириха. Тя дишаше тежко. Затвори очи.
— Слава богу — рече майката. — Слава богу. — И изведнъж на лицето й се появи израз на тревога. — Томи, не те ли преследват? Не си ли избягал?
— Не, майко. Дадох декларация. Документите са у мен. — Той докосна с ръка гърдите си.
Майката се приближи до него, леко и безшумно стъпвайки с босите си крака, и лицето й беше изумено. Малките й ръце докоснаха рамото на Том, здравите му мускули. После тя като сляпа попипа с пръсти бузата му. И радостта й граничеше със скръбта. Том силно захапа долната си устна. Учудените й очи видяха кръвта, показала се през зъбите му и събрала се в малка капка на брадичката. И майката разбра всичко и самообладанието й отново се възвърна. Тя свали ръка от лицето на сина си. Дъхът й хрипливо се изтръгваше от гърдите.
— А пък ние! — извика тя. — Ние едва не заминахме без теб! Всички си мислеха как ще ни намериш после. — Тя вдигна от пода вилицата и като разбърка кипящата сланина, набоде от тигана един къс запържено свинско. После остави на края на печката шушнещия кафеник.
Стария Том каза със смях:
— Излъгахме ли те, майко? Така намислихме. А тя стои като овца, която са ударили с чук по главата. Ех, защо го няма тук дядо ти! Гледа, като че са я цапардосали с тъпото на брадва между очите! Дядо ти щеше да се скъса от смях, пак щеше да си изкълчи бедрото. Така стана, когато Ал стреля по един аероплан. Знаеш ли, Томи, долетя тук веднъж един аероплан, от военните — грамаден, дълъг едва ли не цяла миля, а Ал грабна пушката и гръмна. Дядо ти вика: „Не стреляй по птиченцето, почакай, ще дойдат по-големи, стреляй тогава по тях!“ И така се тресеше от смях, че си изкълчи бедрото.
Майката тихо се засмя и свали от полицата куп алуминиеви чинии.
Том попита:
— А дядо къде е? Още не съм видял този стар дявол.
Майката сложи чиниите на масата и до всяка от тях по чаша. И каза полугласно:
— Те спят с баба ти в плевника. Вече много често трябва да стават нощем. Все се препъваха о децата.
В разговора пак се намеси бащата:
— Преди дядо ти всяка нощ буйствуваше. Блъсне се в тъмното о Уинфийлд, Уинфийлд вдигне врява, а дядо ти се ядоса, изпусне се в гащите и се ядоса още повече; и като погледнеш, всички почват да се ругаят — само стонове се чуват в къщи. — Той говореше, подсмивайки се от време на време. — Да, весело е тук. Веднъж нощем всички се развикаха, взеха да ругаят, а Ал — той все ще измисли нещо да каже, рече: „Ех, дядо, от тебе какъв пират може да стане.“ Като чу това, дядо ти съвсем освирепя и се затича за пушката си. И Ал трябваше да спи в нивята. А сега наредихме старите в плевника.
Майката каза:
— Сега те, ако им се доходи, ще станат и ще излязат на двора. Татко, кажи им, че Томи се е върнал. Томи винаги е обичал дядо си.