Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Тод, дойдох да те спася…
— Не. Не трябва да мисля за нищо…
— Не е твърде късно.
— Твърде късно е — казва и клати глава. — Твърде късно е.
И се дърпа още от мен.
Отдалечава се от мен.
Губя го…
И тогава ми идва една идея.
Една опасна, много опасна идея.
— Възражението ще атакува утре по залез — казвам.
Той примигва от изненада.
— Какво?
— Утре по залез — преглъщам и правя крачка напред, старая се гласът ми да не трепери. — Аз трябваше да бъда осведомена единствено за фалшивия план за нападението, но успях да узная истинските им намерения. Възражението ще дойде откъм хълма южно от тук, онзи с просеката, откъм хълма, който се намира право на юг от катедралата, Тод. Бойците на Възражението ще дойдат директно тук и съм сигурна, че ще търсят Кмета.
Тод хвърля нервен поглед към страничната врата, но аз говоря тихо.
— Те са само двеста души, Тод, но са сериозно въоръжени, имат пушки и бомби, и план за действие, и страхотна ръководителка, която няма да се спре пред нищо, докато не свали Кмета от власт.
— Виола…
— Те идват — повтарям и правя още една крачка към него. — А сега ти вече знаеш и откъде ще дойдат, и кога, и ако тази информация стигне до Кмета…
— Не трябваше да ми казваш — отвръща той и избягва очите ми.
— Крия нещата, но той някак си ги узнава. Не трябваше да ми казваш!
Правя трета крачка.
— Значи ще трябва да дойдеш с мен. Трябва да дойдеш или той ще победи и властта ще е негова завинаги, и той ще управлява планетата, и той ще посрещне новите заселници…
— С протегната ръка — казва изведнъж Тод с мек глас.
— Моля?
Но той само протяга ръка към празнотата, взира се някъде над рамото ми.
— Ще ги приветства, ще ги чака, застанал рамо до рамо със своя син.
— Е, не искаме това да се случва, нали така? — оглеждам се нервно към портата на катедралата. Лий надниква вътре, стараейки се да не изглежда много подозрително, защото в момента войници преминават отпред по площада. — Хайде, нямаме време за губене.
Той не помръдва, остава с протегната ръка.
— Аз също извърших лоши неща — казвам. — Иска ми се всичко да се беше развило другояче, но това е положението. Съществува само настоящият момент и ти трябва да дойдеш с мен, защото това е единствената ни възможност все пак да обърнем нещата към по-добро.
Той не отвръща, стои с протегната ръка, взира се в нея, затова аз правя последна крачка към него и хващам дланта му.
— Можем да спасим света — казвам и се мъча да се усмихна. — Двамата, аз и ти.
Той ме поглежда в очите, търси, търси, старае се да ме прочете, да се увери, че действително съм до него, че съм истинска; че думите ми се верни, търси и търси…
Но не ме открива.
О, Тод…
— Закъде сте се запътили? — обажда се глас от другия край на помещението.
Гласът на мъж, стиснал пистолет в ръката си.
Не е онзи, който ни пусна да влезем, някакъв съвсем друг мъж е, мъж, когото никога досега не съм виждала.
Освен един-единствен път, когато го зърнах в Шума на Тод.
— Как излезе? — пита Тод, а изненадата се лее от него.
— Нали нямаше да си тръгнеш без това? — отвръща мъжът. В свободната си ръка държи дневника на майката на Тод.
— Върни ми го — казва Тод.
Мъжът не му обръща никакво внимание и махва с дулото към Лий.
— Влез вътре — казва му — или ще се наложи да застрелям нашия скъп приятел Тод, което бих сторил с огромна радост.
Хвърлям поглед назад. Шумът на Лий е изпълнен с мисли за бягство, но после очите му виждат пистолета, насочен към Тод, виждат лицето ми и той прави крачка навътре, Шумът му ясно крещи, че никога няма да ме изостави, толкова силно и ясно, че за миг ме разсейва и аз преставам да следя дулото.
— Хвърли я — казва мъжът, има предвид пушката на Лий и Лий я запраща с тропот на пода.
— Лъжец — казва Тод на непознатия мъж. — Страхливец.
— Всичко за доброто на града, Тод — отвръща мъжът.
— Всички жалби — продължава Тод, гласът и Шумът му кипят от ярост, — всички ругатни и жалби за това как Кметът съсипвал всичко, а в края на краищата ти се оказа просто поредният шпионин.
— Отначало не — отвръща мъжът и тръгва към нас. — Отначало си бях точно това, което ти видя, когато дойде — бившият кмет на града, опозорен, но оставен жив да тегли последствията от това — мъжът подминава Тод и идва към мен, пъхнал дневника под мишница. — Дай ми раницата си.