Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Въпреки това, когато мисля за него, го виждам как си играе с ножа и си спомням какво още каза в Никея. Аз съм такъв, какъвто съм — несъвършен, трудно поддаващ се на промени.
Това би трябвало да е весело време, в империята е дошла пролетта, но над мен са увиснали облаци и аз не мога да ги прогоня. Дори на Аполон ще му доскучае всеки ден да предприема бавното си пътуване по небето. Още си спомням какво се случи, когато Диоклециан предаде властта. Ревност, амбиции и гражданска война, която свърши едва при Хризополис.
Когато властта се сменя, дори да е мирно, в света се отварят пукнатини. А земята се разтриса.
В мига, в който стигаме в Аквилея, всичко тръгва наопаки. Докато се движим по крайбрежната равнина, цял ден се трупат черни облаци: бурята се извива точно когато стигаме предградията. Шибащият дъжд разкъсва цветята, които на гирлянди украсяват гробниците покрай пътя, и измокря до кости чакащите сановници. Крисп, който е пристигнал два дни по-рано, е дошъл да ни посрещне: опитва се да произнесе предварително подготвената си реч, но гръмотевици удавят словата му.
— Просто млъкни и освободи пътя — излайва му Константин като на петгодишен, достатъчно силно, за да чуе зяпащата публика.
Крисп почервенява.
Когато стигаме в двореца, багажът е подгизнал, раздразнителността повишена.
— Какъв е този син — да държи баща си на студа? — казва Фауста, увита в тежко кожено наметало. В сумрачната стая обикаля наоколо като вълк в своята пещера. — На твоите години! Горкият Клавдий — това е най-големият й син, — откакто пристигнахме, не е спрял да киха. Учителят му казва, че има треска.
— Тогава може да го пратя в Британия — озъбва се Константин. — Една зима в Йорк и ще свикне да е мокър.
— Точно както баща ти.
Константин прекосява помещението толкова бързо, че ще я тласне в съседната стая. Вдига ръце, сякаш ще я сграбчи за коженото наметало и ще я повдигне във въздуха. Фауста само му се усмихва подигравателно. Успяла е да предизвика реакция. На нейните години това е най-многото, на което може да се надява.
Ръцете на Константин спират на косъм от наметалото й. Може би не понася да я докосва. А може би не смее. Фауста е дъщеря, сестра и съпруга на императори: тя е жена, около която има аура, също както около него. Обаче докато тази на Константин е златиста, нейната е злокачествено черна.
Той рязко се обръща и излиза бързешком от стаята.
— Не обвинявай мен за това, че сополивият ти син не може да понася влагата — изкрещява й през рамо.
Презрителната усмивка изчезва.
— Нашият син! — изпищява в отговор тя. — Моите момчета са твои синове не по-малко от Крисп.
— Крисп поне не се стопява под дъжда.
Последната дума винаги трябва да е негова. Фауста гледа вторачено подире му и кипи. Откакто напуснахме Константинопол, тя е такава — трънче под седлото. Никога нищо не е достатъчно хубаво. Леглата са прекалено твърди, виното кисело, робите безочливи. Сигурен съм, че това е част от причините, че не се насладих на пътуването така, както би трябвало. Тя докарва Константин до ръба, а това се отразява на целия двор. Известна неудовлетвореност е неизбежна: вече от месец сме на път, а в Рим трябва да пристигнем през юли. Обаче по мое мнение тя го прави нарочно.
Мога да предположа защо. Ако Константин обяви Крисп за Август, когато пристигнем в Рим, нейните синове ще изпаднат от състезанието. Тя е прекарала двайсет години омъжена за мъжа, който уби баща й и брат й, в очакване, че един ден ще стане майка на династия. На трийсет и пет е, родила е пет деца: четири вола са нужни, за да помръднат каруцата с всичките й кремове и козметични средства, но те не могат да скрият затлъстяването или бръчките, които са започнали да издълбават лицето й. Тя и Константин вече почти никога не спят в една и съща стая. В един рядък момент на съжаление си мисля: горката, тя губи всичко.
Все още съм в стаята. Фауста препречва вратата, няма как да се измъкна дискретно. Тя чува шума и рязко се извръща.
— А, вярното му ловно куче. Тичай след него и му оближи задника.
Будя се посред нощ и не знам къде съм. По време на пътуването имаше толкова много нови легла и нови стаи, че са се превърнали в нещо обичайно. Стаята бавно са върти около мен, докато не спира в истинските си измерения. Вратата, прозорецът, камата под възглавницата ми. Тя си дели леглото с мен, откакто станах на девет — много по-постоянна от любовница.