Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Брат Белоуз се бе запътил да изрази уваженията си на бюста и им подхвърли мимоходом: бил чул да се казва от достоверен източник, че това възлизало едно на друго на половин милион суха пара.
Магнатът от адмиралтейството каза, че мистър Мърдл е чудесен човек. Финансистът каза, че той бил нова сила в страната и че ще е в състояние да откупи цялата Камара на общините. Епископът каза, че с удоволствие си представял как това богатство се изсипва в сандъците на един джентълмен, който винаги бил склонен да отстоява истинските интереси на Обществото.
Самият мистър Мърдл обикновено закъсняваше на приеми като този, както подобава на човек, притиснат от лапите на гигантски сделки, докато другите мъже вече се бяха отърсили от своите сделки-джуджета за през този ден. На настоящия прием той пристигна последен. Финансистът заяви, че работата на мистър Мърдл е и неговото наказание. Епископът заяви, че с удоволствие си представял как това богатство се изсипвало в сандъците на един джентълмен, който го приемал със смирение.
А пудрата! Такива количества пудра бе посипана по перуките на прислугата, че тя беше като подправка на цялата вечеря. Прашинки от пудра попадаха в чиниите и месните ястия на Обществото бяха подправени с първокласни лакеи. Мистър Мърдл съпровождаше надолу някаква контеса, затворена в сърцевината на една грамадна рокля, към която тя се отнасяше в размер, както сърцевината към прекомерно разлистената зелка, ако ми е позволено да направя подобно плоско сравнение. Тя се смъкна по стълбите като някакъв огромен откъртен клон и никой не разбра кое мъничко човече19 го привеждаше в движение.
За вечеря Обществото получи всичко, което желаеше и което не желаеше. То имаше всичко за гледане, всичко за ядене, всичко за пиене. Би трябвало да се надяваме, че се и забавляваше; колкото до вечерята, която изяде сам мистър Мърдл, тя не струваше повече от осемнадесет пенса. Мисис Мърдл беше величествена. Следващият по величественост тази вечер беше главният лакей. Той беше просто царствен. Не вършеше нищо, но наблюдаваше така, както малцина други мъже умеят да наблюдават. Той бе последният дар от мистър Мърдл на Обществото. Мистър Мърдл не го искаше, той загубваше самообладание, когато това величествено същество поглеждаше към него; ала алчното Общество го желаеше — и го бе получило.
Невидимата контеса понесе клона в съответния момент на приема и редицата от красота бе завършена от бюста. Финансистът я сравни с Юнона. Епископът — с Юдита.
Адвокатът и магнатът от конната гвардия започнаха да разискват военния съд. Брат Белуоз и депутатът се присъединиха към тях. И другите магнати се разделиха на групички. Мистър Мърдл седеше мълчаливо загледан в покривката на масата. От време на време някой магнат го заговаряше, просто за да измести нишката на разговора, в който участвуваше, към него; но мистър Мърдл рядко проявяваше интерес към казаното и само оставаше за малко пресмятанията си, за да подаде виното.
На ставане толкова много от магнатите поискаха да кажат по нещо на мистър Мърдл, и то всеки насаме, че той устрои нещо като малки аудиенции край бюфета, и един по един ги отпращаше през вратата.
Финансистът изрази надеждата, че ще му позволят да поздрави този световноизвестен английски капиталист и принц на търговията (той и друг път бе изричал това оригинално предсказание за удостояване с благородническа титла в този дом и затова сега му беше лесно) с новото му постижение. Да се увеличават победите на подобни личности, означавало да се увеличават победите и ресурсите на нацията; и финансистът заяви — той го изтъкна недвусмислено на мистър Мърдл, — че смята това за много патриотично.
— Благодаря, уважаеми лорде, благодаря — каза мистър Мърдл. — Приемам поздравленията ви с гордост и се радвам, че сте доволен.
— О, аз никога не съм доволен без причина, мистър Мърдл. — Финансистът се усмихна, хвана го за ръката, обърна го към бюфета и каза шеговито: — Защото иначе вие не бихте имали желание да си губите времето с нас и да ни помагате.
19
Авторът има пред вид лице, обкичено в зеленина на пролетен празник. — Б.пр.