Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

След тази гостоприемна покана капитанът каза: „Всичко хубаво“, излезе и затвори вратата, като остави мистър Каркър в същата поза пред камината. В неговия лукав поглед и дебнещ вид, в неискрената му уста, разтегната, но не и усмихваща се, в безукорната му връзка и бакенбардите, дори в начина, по който безшумно прокарваше меката си длан по белия нагръдник и гладкото си лице, имаше нещо безкрайно котешко.

Неподозиращият нищо капитан излезе от кабинета, така упоен от успеха си, че това придаваше съвсем друг фасон на широкия му син костюм.

— Дръж се здраво, Нед! — рече си капитанът. — Днес ти свърши не лоша работа за младите хора, момчето ми.

В своето опиянение, както и поради настоящата си и бъдеща близост с фирмата, когато стигна до приемната, капитанът не можа да се въздържи да не подразни малко мистър Пърч и го попита дали все още смята, че всички са заети. Но за да не огорчава човек, изпълнил задълженията си, капитанът му прошепна на ухото, че ако му се пийва чашка грог и го последва, той с радост би му предложил една.

Преди да излезе от сградата, за голямо удивление на чиновниците, капитанът, застанал в средата, се огледа наоколо и обхвана с общ поглед кантората, сякаш тя заемаше съществено място в плановете, в голяма степен засягащи младия му приятел. Помещението за ценности предизвика у него особена възхита, но за да не изглежда много придирчив, той се ограничи само с един одобрителен поглед и като удостои всички чиновници с един общ изискан поклон, извънредно учтив и покровителствен, той излезе на двора. Към него незабавно се присъедини мистър Пърч и той отведе въпросния джентълмен в кръчмата и изпълни обещанието си — много набързо, тъй като времето бе ценно за Пърч.

— Нека да вдигнем наздравица — предложи капитанът — за Уол’р.

— За кого? — покорно попита мистър Пърч.

— За Уол’р — гръмогласно повтори капитанът.

Мистър Пърч, изглежда, припомнил си, че като дете е чувал за съществуването на поет с такова име61, нямаше никакви възражения. Но той бе много изумен от факта, че капитанът е дошъл в Сити, за да предлага наздравица за поет. И наистина, ако капитанът бе предложил да се издигне статуя на някой поет — да речем, на Шекспир например — на някоя от главните улици, той едва ли би могъл в по-голяма степен да накърни представите на мистър Пърч. Общо взето, капитанът бе такъв загадъчен и непонятен образ, че мистър Пърч реши изобщо да не споменава за него пред мисис Пърч, за да не би да предизвика неприятни последици.

Въодушевен от мисълта, че е свършил не лоша работа за младите хора, през целия ден капитанът продължи да бъде загадъчен и непонятен дори и за най-близките си приятели. И ако Уолтър не си бе обяснил намиганията му, хиленето и другите пантомимни отдушници на душата му със задоволството от успешното невинно заблуждаване на стария Сол Джилс, капитанът със сигурност би се издал тази вечер. Така или иначе обаче, той запази тайната си. Тръгна си късно от дома на майстора на корабни уреди и се завърна в къщи, така силно накривил на една страна твърдо колосаната си шапка и с толкова ликуващ израз в очите, че мисис Макстинджър (която като че бе получила възпитанието си в заведението на доктор Блимбър, до такава степен приличаше на римска матрона), още щом го зърна, зае отбранителна позиция, като се скри зад входната врата и отказа да се върне при милите си дечица, докато той благополучно не се прибра в собствената си стая.