Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Глава XVIII
Баща и дъщеря
В дома на мистър Домби цари тишина. Слугите се движат нагоре-надолу по стълбите, но стъпките им не се чуват. Те непрестанно разговарят помежду си, заседават се дълго на масата, отдават се на ядене и пиене и си създават удоволствия по силата на един ужасен, нечестив обичай. Мисис Уикам, с подпухнали от плач очи, разправя печални истории и току казва как тя непрекъснато е повтаряла в дома на мисис Пипчин, че именно така щяло да се случи и съответно й наливат повече бира от друг път, а тя е много тъжна, но разговорлива. В подобно психическо състояние е и готвачката. Тя обещава да приготви за вечеря пържено месо и прави усилия да превъзмогне както своята чувствителност, така и въздействието на лука. Таулинсън започва да мисли, че съдбата има пръст в цялата работа и пита чул ли е някой да е произлязло нещо добро от обитаването на ъглова къща. На всички им се струва, че това се е случило много отдавна, макар че детето все още лежи, спокойно и красиво, в малкото си креватче.
Надвечер пристигат някакви посетители — безшумни посетители с плъстени обувки, — които са идвали и преди това. С тях се появява и ложето за вечния покой, така странно на вид, защото е за заспало дете. През цялото това време никой не е видял преживелия тежка загуба баща, дори и собственият му слуга. Той седи в далечния ъгъл на своята тъмна стая, когато някой влезе там, а и през останалото време не помръдва, освен когато крачи напред-назад. Но на сутринта сред обитателите на дома се зашепва, че са го чули как се е качил горе посред нощ и стоял там в стаята до изгрев-слънце.
А в кантората в Сити матовите стъкла на прозорците са станали още по-непрозрачни поради спуснатите щори. Прокрадващият се ден разсейва светлината на запалените върху бюрата лампи, а на свой ред лампите разсейват дневната светлина и всичко тъне в необикновен мрак. Не се върши почти никаква дейност. На чиновниците не им се работи и те се уговарят да хапнат котлети следобед и да се разходят покрай реката. Прислужникът Пърч не бърза да изпълнява поръченията си, озовава се в пивници, поканен там от приятели, и разговаря надълго и нашироко за преходността в човешките дела. Вечерта той се прибира у дома в Болс Понд по-рано от друг път и угощава мисис Пърч с телешки котлети и шотландска бира. Управителят мистър Каркър не гощава никого. Нито пък някой гощава него. Но в уединението на своя кабинет той цял ден оголва зъбите си. Изглежда, че нещо се е отстранило от пътя на мистър Каркър — премахнато е някакво препятствие — и пред него се разкрива чист друм.
Румените деца, които живеят срещу дома на мистър Домби, надзъртат от прозорците на детската си стая надолу към улицата, защото там пред вратата му стоят четири черни коня с пера на главите, а и върху каретата отзад потрепват пера и тези пера, както и множеството хора с шарфове и жезли привличат цяла тълпа. Жонгльорът, канещ се да завърти легена, отново облича широкото си палто върху чудесното си облекло, а неговата тътреща се жена, изкривена на една страна от тежестта на бебето в ръцете си, поспира, за да види излизането на опечалените. Тя силно притиска бебето си към опърпаната си гръд, когато изнасят товара, толкова лек за носене. А високо на прозореца отсреща най-малкото измежду румените деца само престава да лудува, когато, сочейки с пухкавото си пръстче, се вглежда в лицето на бавачката и пита: „Какво е това?“
В този момент сред скупчилите се слуги, облечени в траур, и плачещите жени мистър Домби пресича вестибюла и се отправя към другата карета, която го очаква. Той не е „съкрушен“, според мнението на наблюдателите, от мъка и отчаяние. Върви изправен, а осанката му е надменна както винаги. Не е закрил лицето си с кърпа и гледа право пред себе си. Макар че лицето му е малко съсухрено, неподвижно и бледо, то има предишното си изражение. Той заема мястото си в каретата, последван от още трима джентълмени. И тогава тържествената погребална церемония бавно потегля по улицата. Перата все още се поклащат в далечината, когато жонгльорът започва да върти легена на бастуна си и да обира възторзите на същата тази тълпа. Но жената на жонгльора не е пъргава като друг път при събирането на парите, защото детското погребение й е навяло мисълта, че вероятно бебенцето, покрито с изпокъсания й шал, няма да порасне и да стане мъж, няма да носи небесносиня лента на главата си, нито пък червеникавооранжеви камгарени панталони и няма да се въргаля в калта.