Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

В първата януарска вечер всички у семейство Кортес се преструваха, че са щастливи. Жестикулираха, възклицаваха, опитваха се да прикрият сърдечните си тревоги с пресилени усмивки, весели изражения, но всички долавяха фалша на афишираната радост.

Сякаш бяха на бал на оздравяващи.

Жозефин говореше, без да спира, за да не мисли за часовника на Доти, оставен на нощното шкафче; претопляше задушения заек със сос от горчица и бавно бъркаше с дървена лъжица, разправяйки каквото й хрумне, само да се разсейва… Смееше се фалшиво, говореше фалшиво, разля бутилката с млякото, опита на вкус маслото, сложи парче наденица в тостера.

Зое вървеше с леко разтворени крака, Гаетан уверено бе сложил собственическа ръка на рамото й. Ортанс и Гари се измерваха с поглед, доближаваха се, отдалечаваха се, сблъскваха се и се разделяха, мърморейки. Шърли наблюдаваше сина си и си казваше, че той полека я тласка към пълна капитулация на сетивата и чувствата. Това ли е да обичаш детето си повече от всичко? А защо ми се струва, че съм се отказала от последната си любов? Все пак животът ми не е свършил…

Единствен Дю Геклен сновеше край тях оживено, просейки ласка, залък хляб, натопен в соса, бучка захар, случайно останала на масата. Клатушкаше се на дебелите си квадратни лапи в нетърпеливо очакване на награда и от муцуната му се точеха дълги лиги.

Всеки бе зает със себе си, преструвайки се, че се интересува от останалите.

Той заминава вдругиден и дълго време няма да го видя, терзаеше се Зое, дали ще ме обича колкото сега? Ами ако съм забременяла?

Най-после! Направих го, направих го, ликуваше Гаетан, сега вече съм мъж, истински мъж! Обичам я и тя ме обича, обича ме и аз я обичам.

Тази нощ, ще бъде тази нощ, жужеше Ортанс, милвайки Гари по врата, ще се престоря, че отивам да си легна при Зое и ще отида при него, ще се гушна в него, ще го галя, ще го целувам, ще завъртя три пъти език в устата му и ще бъде толкова хубаво, ще бъде прекрасно…

Въобразява си, че ще ме подмами по този начин, но не, не, прекалено е лесно, мрънкаше наум Гари, сипвайки си повторно от прясно сварените спагети и от заека със сос от горчица, мога ли да получа и филия хляб, или ще е много нахално?, обърна се той към Ортанс, която му подаде парче франзела с широка самоуверена усмивка.

Как ли да му съобщя, че повече не бива да се виждаме, се питаше Шърли, че изобщо не бива да се виждаме… не трябва да му разкривам истинската причина, той ще я отвее с едно махване на ръка, ще заяви, че не трябва да драматизираме, че Гари е пораснал достатъчно и трябва да разбере, че майка му има право на личен живот… Не му правиш услуга, карайки го да мисли, че държи нещата в свои ръце, напротив, трябва да се научи да се съобразява с действителността. Наложително е да се разделите, прекалено дълго сте живели, вкопчени един в друг. Тя предварително знаеше какво ще й каже, можеше да го напише и не разполагаше с убедителен довод, който да му противопостави, освен с това, че не желае да нарани малкото си момче. Но той е двайсетгодишен! Вече не е малко момче. За мен винаги ще си остане малко момче… Bullshit, щеше да й отвърне нервирано, потънал в карираната си червена канадка, bullshit! Щяха да се скарат и да се разделят сърдити. Аз няма да имам смелостта да се сърдя дълго, отново ще се опитам да му обясня и отново ще се окажа в обятията му… По-добре да изчезна, да не казвам нищо или да измисля, че съм се върнала при един бивш обожател в Париж.