Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Не може да заспи.
Иска да отбележи новата година с някакъв жарък спомен.
Прокарва върха на пръста си по лицето на Гари. Толкова е красив заспал; дългите му черни мигли образуват тъмна завеса, полуотворената му уста с набъбнали от съня устни, белите му страни, порозовели на места, лекото похъркване на мъж, легнал си много късно, наболата брада боцка пръста й, който бавно се плъзга…
Бавно се плъзга…
Тази нощ ще се целуват.
Тази нощ се преспят заедно. Първата им нощ. Ще съумее да получи прошка.
Той няма да й устои.
— Скъпи мой Шавал, определих ви среща в това кафене в първия ден на новата година и този факт е наситен с много символика…
Шавал е изправил гръб, седнал е леко накриво на стола. Крие под масата ръцете си с изгризани до живеца нокти. За да направи добро впечатление на Анриет, е облякъл сако, сложил е вратовръзка, намазал е гарвановочерната си коса с гел, подкъсил е бакенбардите и си е поръчал четвъртинка минерална вода „Вител“.
— Вече знаете, че ние с господин Гробз се разделихме.
Шавал кимва боязливо с изражение на куче, което предугажда внезапния удар на господаря си и се скатава.
— Разведохме се, но аз си запазих правото да нося презимето му. Следователно съм Анриет Гробз, също като него. Анриет Гробз. Следите ли мисълта ми? Марсел Гробз, Анриет Гробз… Марсел, Анриет…
Тя му говори, сякаш е умствено изостанало дете. Подчертава, настоява… Той си казва, че му напомня на учителката му от началните класове.
— Подписвам писмата си с А, което много лесно може да се, вземе за М. А, М, А, М…
Буквите напомнят на Шавал за опустошителните набези на Ортанс в магазините Н&М.
Тя влизаше в магазина, стрелваше алчно красивата си ръка към туниките, горнищата, шаловете, джинсите, палтата, прехвърляше нетърпеливо закачалките, които потракваха, откачваше, трупаше на ръката си, откачваше, трупаше, вмъкваше се в една пробна и започваше да мери, с жест привикваше продавачката да й донесе същото в друг цвят или друг модел, излизаше с пламнали бузи, разрошена и отнасяше плячката си на касата. Шавал подаваше кредитната си карта, плащаше. Занасяше пакетите до колата. Достатъчно беше Ортанс да изрази най-дребното желание и то биваше изпълнено начаса. В замяна измолваше да обсипва с ласки безумно желаното тяло или, когато тя се показваше щедра за кратко, да се мушне в тесния проход, който го отвеждаше към върховното щастие.
— Аш и еМ… — повтаря той замечтано, кършейки пръсти под масата.
— Шавал! — гръмогласно го призовава към ред знатната вдовица, чуквайки по чашата с дългата лъжица, с която разбърква захарта на прясно изцедения лимонов сок. — Къде се отплеснахте?
— Тук съм, госпожо, с вас…
— Не лъжете! Не понасям да ме баламосват! Мислите за нея, нали?
— Не, опитвах се да проумея какво имате предвид, като казвате А и М…
— Но то е кристално ясно, бедно мое момче.
Тя поглежда с раздразнение седналия насреща й мъж. Тънък като острие на нож. Носи черни джинси, сакото му изглежда прясно пребоядисвано, кубинките му са износени, тясното му и слабо лице с остри черти е полупрозрачно, без капка живец. Безлична фигура на скопец. Какво ли ще постигне с такъв нищо и никакъв партньор? Отхвърляйки тези черни мисли, тя продължава с твърд глас:
— Когато се подписвате с А или М, може да се получи объркване… Значи, аз мога напълно безпрепятствено да правя поръчки на името на „Казамиа“, които ще носят подписа на Марсел Гробз, ще бъдат за негова сметка и заплащани от него, после стоката ще бъде доставяна на някой друг склад и продавана евтино на търговски вериги, не особено придирчиви, заинтересувани единствено от печалбата, които няма да пропуснат изгодната сделка. И тук се намесвате вие. Вие ще бъдете връзката между мен и въпросните търговски вериги. Вие познавате клиентите, цените, маржовете, размера на поръчките, вие ще се занимавате с търговската страна на въпроса, аз ще отговарям за организацията, за административната част.
— Но това е нечестно, госпожо Гробз! — възкликва Шавал, който си дава сметка за размерите на измамата.
— Няма нищо нечестно в това, просто си възвръщам полагаемото! Аз бях ограбена, Шавал, ограбена… Трябваше да получа половината от предприятието, а не получих нищо. Нищо.
Тя чуква с нокътя на палеца по зъбите си, за да покаже огромната нанесена й щета.
— Това според вас честно ли е?