Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Чуйте ме, случилото се между съпруга ви и вас не ме засяга… Нямам нищо общо с тази история. Едва отървах затвора заради преправени финансови документи и криворазбрана галантност. Съдбата се отнесе благосклонно към мен. Ако ме хванат втори път, ще ме тикнат зад решетките, и то за дълго.
— Дори да излезете на добра печалба и аз да ви обезщетя щедро? Всички разходи, рискове са за моя сметка, аз наемам складовото помещение, аз подписвам поръчките, вашето име няма да фигурира никъде, в никоя счетоводна книга, на никоя кореспонденция, никъде… Просто ще ми служите за фасада. Само за декор, цената си заслужава, държа да ви кажа!
— Но, госпожо, търговията е затворен свят, скоро ще се разчуе. Ще ни спипат като последните балъци.
Анриет си отбелязва наум, че той е казал „ще ни спипат“. Следователно, заключава тя, потънала под широкополата си шапка, той не е против идеята да участва в далаверата. Единствено мисълта за затвора го възпира. Това доказва, че все още му е останал малко акъл. Не е толкова изветрял, колкото изглежда. Апетитът му се е възвърнал.
Анриет се замисли. Той беше прав. Гилдията, която се занимаваше с обзавеждането и оборудването на дома, беше доста ограничен свят и на бърза ръка щяха да ги спипат. Освен ако играят на дребно. Играта на дребно обаче носи дребни печалби, а това бе изключено. Налагаше се да измисли нещо друго, за да разори дядо Гробз. Тя разклати лимоновия сок, свъсила вежди.
— Имате ли някакво друго предложение? — попита тя все така начумерена, без да вдига очи от чашата си.
— Не — отвърна Шавал, разтреперан от мисълта да попадне в затвора. — Честно казано, преди да ме потърсите, бях теглил чертата на всякакви планове за забогатяване… С изключение на тотото, разбира се.
— Пфф! — изпуфка презрително Анриет, свивайки рамене. — Занимание за дребни душици… Впрочем винаги такива печелят, никога хора с дипломи и с положение!
— Защото има някаква справедливост — промърмори Шавал. — Тотото е измислено за утешение на смачканите от живота.
— Тото и морал! — тросна се Анриет. — Какво безумие! Говорите пълни глупости! Измисляте извинения за мързела си!
— Само това ми е останало — отново се извини Шавал, съкрушено.
— Ама вие наистина нямате нито амбиция, нито живец! Имах ви за по-хитър. Хранех големи надежди за вас. Преди бяхте толкова предприемчив и печен.
— Нали ви казах, че съм изцеден, пречупен…
— Престанете да говорите за себе си в минало време! Напротив, гледайте на себе си като на силен, могъщ и богат мъж. Не сте грозен, гледайте по-ведро, хващате око. Не сте изгубили напълно шанса тя да се върне при вас. Ако не по любов, то от интерес, и да ви кажа, разликата е много тънка, а резултатът един и същ!
Той я изгледа с очи, преливащи от безумна надежда, надежда, отдавна запратена при изгубените вещи.
— Смятате ли, че ако стана много богат, тя ще се върне при мен?
Защото предпочиташе да страда от нея, отколкото да линее без капчица надежда за нови страдания.
— Не знам, но съм сигурна, че би могла да премисли. Богатият мъж по принцип е съблазнителен. Неоспорим факт. Нещо очевидно. Така върви светът от памтивека… Вземете за пример Клеопатра. Обичала е само могъщи мъже, мъже, които са й поднасяли в дар земи и морета, мъже, готови да убиват заради нея, какви ги говоря, да убиват, по-скоро да колят и бесят. Тя не си е губела времето с разни марди! Ортанс напомня повече Клеопатра, отколкото Изолда или Жулиета!
Той не се осмели да попита кои са тези двете, но запомни сравнението с Клеопатра. Една вечер бе гледал филма заедно с майка си, пийвайки отвара от мащерка, защото и двамата имаха малко температура. Клеопатра имаше виолетовите очи на Елизабет Тейлър и едри гърди, които се вълнуваха. Той не знаеше какво да гледа по-напред — огромните, смущаващи виолетови зеници или млечно-белите полукълба, които се повдигаха и спускаха. Беше отишъл да мастурбира в тоалетната.
— И какво трябва да направя, за да стана богат? — попита той, изправяйки гръб, повдигнат от големите гърди на Клеопатра.
— Двамата с вас трябва да изнамерим някаква комбина, сигурна при това… После, с вашите познания за търговията и моята изобретателност ще си напълним джобовете. Аз специално ще бъда безскрупулна! Никакви задръжки.
— Ако можех отново да я имам… да потъна още веднъж във влажната и топла теснина…
— Шавал! — ревна Анриет, удряйки по масата. — Не споменавайте никога повече внучката ми! Разбрахте ли! Или ще ви наклепам на нравствената полиция. Вие сам си признахте, че сте имали сексуална връзка с малолетна. Веднага ще ви тикнат в затвора. А знаете ли какво ги очаква насилниците на малолетни момиченца в затвора, а?