Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Когато кралят влиза, усмихнат и весел, той поздравява дамите по име, както обикновено, а когато идва при мен и ме целува братски по двете бузи, казвам тихо:
— Ваша светлост, искам да ви помоля за една услуга.
Той веднага хвърля поглед към нея; виждам как се споглеждат. Тя понечва да се изправи на крака, сякаш иска да ми препречи пътя, но бях подготвена за това. Не очаквам да получа нещо без позволението на вещицата.
— Бих искала попечителството над децата на сестра ми — казвам бързо. — Те са в Уорик. Маргарет е на четири, Едуард почти на три. Обичах много Изабел, бих искала да се погрижа за децата й.
— Разбира се — казва непринудено Едуард. — Но нали знаете, че те не притежават състояние?
«О, да, зная това — помислям си. Защото вие отнехте на Джордж всичко, което беше спечелил, като го обвинихте в държавна измяна. Ако попечителството над тях си струваше, съпругата ти щеше вече да го е поискала. Ако бяха богати, тя щеше вече да е изготвила брачния договор за годежа им с някое от децата си.»
— Аз ще се погрижа за тях — казвам.
Ричард, идвайки към мен, изразява съгласието си с кимване.
— Ние ще се погрижим за издръжката им.
— Ще ги отгледам в Мидълхам с братовчед им, моя син — казвам. — Ако ваша светлост позволи. Това е най-голямата услуга, която бихте могли да ми направите. Обичах сестра си и й обещах, че ако нещо й се случи, ще се погрижа за децата й.
— О, нима е мислила, че може да умре? — пита кралицата с престорена загриженост, като се приближава до краля и пъха длан в ръката му: красивото й лице е сериозно и разтревожено. — От раждането ли се боеше?
Спомням си как Изабел ме предупреди, че един ден ще науча, че е умряла внезапно и че в този ден може да узная, че е била отровена от тази красива жена, която стои пред мен в своята арогантност и своята власт, и се осмелява да ми подхвърля намеци за смъртта на сестра ми.
— Раждането винаги е опасно — казвам тихо, отричайки истинността на убийството на Изабел. — Както всички знаят. Всички се оттегляме за раждането с молитва.
Кралицата устоява на погледа ми за миг, сякаш се кани да ме предизвика, да види дали може да ме принуди да изрека изменнически или бунтовни думи. Виждам как съпругът ми се напряга, сякаш се готви за нападение, и се приближава малко по-плътно към брат си, сякаш за да отвлече вниманието му от дяволицата, която го държи под ръка. После тя се усмихва с прекрасната си усмивка и вдига очи към съпруга си с познатия си прелъстителен маниер.
— Мисля, че е редно да позволим на децата Кларънс да живеят с леля си, не смятате ли, ваша светлост? — пита тя със сладък глас. — Може би това ще утеши всички тях в загубата им. И съм сигурна, че моята сестра Ан ще бъде добра настойница на малките си племенница и племенник.
— Съгласен съм — казва кралят и кимва на Ричард: — Радвам се да направя услуга на жена ти.
— Осведомявайте ме редовно как растат — казва ми кралицата, докато се обръща да си върви. — Колко жалко, че бебето й умря. Как му беше името?
— Ричард — казвам тихо.
— На баща ви ли го кръсти? — пита тя, назовавайки убиеца на баща си, на брат си, обвинителя на майка й, човекът, който цял живот бе неин враг.
— Да — казвам, без да зная какво друго мога да кажа.
— Колко жалко — повтаря тя.
52
_Замъкът Бейнардс, Лондон, март 1478_
Мисля си, че съм спечелила. Същата вечер и в дните след това, мълчаливо празнувам победата си. Празнувам без думи, дори без усмивка. Изгубих сестра си, но децата й ще бъдат поверени на мен и ще ги обичам като свои. Ще им разказвам, че майка им беше красавица, а баща им беше герой, и че Изабел ги повери на мен.
Пиша до замъка Уорик и съобщавам, че веднага щом пътищата са достатъчно проходими за пътуването, двете деца ще отидат в Мидълхам. Седмици по-късно, след забавяне заради снега и бурите, получавам отговор от замъка, за да ми съобщят, че Маргарет и Едуард са потеглили, добре увити, в две носилки заедно с бавачките си. Седмица по-късно получавам вест от Мидълхам, че са пристигнали благополучно. Прибрала съм децата на Изабел зад дебелите стени на най-хубавия ни замък и се заричам да ги опазя.