Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Кажи ми още веднъж защо изпищя – подхвърли той.
Той се беше приближил твърде много, за да бъда спокойна. Но аз познавах тази игра. Баронс ме беше обучил добре.
– Бях стресната.
– Истина. Защо?
– О! За Бога, Крисчън! Вече ти казах. Ще стоим тук цял ден, докато ме разпитваш, или предпочиташ да се махнем оттук? – пред стените на крепостта лавината бумтеше и тътнеше. Този звук нямаше нищо общо с рева, който усещах да се надига в мен. – Тя не беше това, което очаквах, ясно? – това определено беше истина. – Дори след като ти ми каза, че тя е в ковчега, аз очаквах да открия там краля на Ънсийли – подметнах, за да го отклоня от следата.
В думите ми имаше достатъчно честност, която да го успокои. Но не съвсем.
– Ако някак си ме лъжеш... – предупреди той.
Какво щеше да направи? В момента, в който осъзнаеше какво правя, щеше да бъде твърде късно. Освен това, аз не бях човекът, когото някой би искал да заплашва, без значение в какво се превръща или колко могъщ щеше да стане. Бях осъзнала, че съм много по-ужасяваща от всичко, в което той би могъл да се превърне.
– Покоите на краля са в тази посока – казах хладно. – И не ме заплашвай! Писна ми да ме използват и да ме тикат насам-натам.
Крисчън започна да се мотае. Няма по-подходяща дума за поведението му. Той беше очарован от крепостта на Ънсийли краля. Въпреки опасенията, които вероятно изпитваше за това какво щеше да му се случи, той не можеше да пренебрегне факта, че е пазител на познанието на Фае, чиито задължения са му били внушавани още от люлката. Той се опитваше да запомни всичко, което виждаше, за да може да го преразкаже по-късно на клана си. Бях доволна, че няма химикалка или хартия, иначе никога нямаше да успея да го отведа до огледалото.
– Виж това, Мак! Какво означава според теб?
Погледнах с нежелание в посоката, която сочеше. Там имаше врата, много по-малка от останалите. Имаше надпис над арката. Това беше могъща защита. Кралят е пазел тук неща, които не е искал да се загубят по света. Защитата беше счупена отдавна. Прекрасно! Надявах се, че това, което е било в тази стая, не е в моя свят. Продължих да вървя, като гледах право напред и се водех по стъпките, които бях оставила на идване. За разлика от Крисчън, аз не исках да видя нито едно проклето нещо.
– Ще имаш време да разглеждаш, докато ме няма – казах.
– Тогава ще трябва да стоя близо до Среброто, за да знам кога ще се върнеш.
– Моля те, движи се малко по-бързо! Не знаем как минава времето в истинския свят. Ти го забавяш, аз го ускорявам.
– Може би ще го уравновесим.
– Може би – беше ли минало достатъчно време, за да може Баронс да оживее отново? Да стои до огледалото и да ме чака? Или беше минало толкова много време, че той се беше предал? Дали се беше заел с друга задача?
Щях да разбера след няколко минути.
– Тя не диша – каза Крисчън.
– Нито пък ние – отбелязах сухо.
– Но мисля, че е жива. Мога... да я усещам.
– Добре. Защото ни трябва. Оттук! – казах аз.
Мигове по-късно пристъпих в успокояващия мрак на будоара на Ънсийли краля, където мрачният създател на Двора на Сенките си е почивал (той никога не е спал), където е правил секс и е мечтал.
Джерико не лежеши мъртъв от другата страна на огледалото и не ме чакаше. Предположих, че е минало доста дълго време според човешките представи.
Крисчън ме улесни.
Не можех да искам повече от него.
Той я положи на кралското легло, близо до Среброто, и придърпа няколко кожи върху нея.
– Толкова е студена. Трябва да побързаш, Мак. Докато пътувах, чух, че по време на войната между краля и истинската кралица някои Сийли били задържани в плен още преди стените да бъдат издигнати. Ънсийли планирали да ги измъчват цяла вечност, но според легендите Сийли затворниците умрели, защото това място е антитеза на всичко, което те представляват, и изсмуква тяхната жизнена същност – той ме погледна сурово. – Мисля, че някой е донесъл Сийли кралицата тук, сложил я е в този ковчег и я е оставил да умре бавно. Чичо Киън каза, че не тя е била там, когато е дошла да го види, а нейна проекция. Все едно е била задържана някъде и се е опитвала да съсредоточи всичките си усилия и енергия върху това да изпрати представата за себе си и да организира нещата така, че да я намерим и да я спасим, когато дойде моментът. Някой е искал отмъщение. А аз мисля, че тя е прекарала тук дълго време.
В’лане изглеждаше най-вероятният заподозрян, като се има предвид, че ме беше лъгал за това къде е кралицата от първия момент. Но как е възможно всичко това да се случи? Защо му е била на В’лане тази жена? И как тя е стигнала в двора на Сийли?