Небесносини грехове

Той ми премигна, намръщвайки се.

- Мускулите няма да се виждат под ризата.

- Тя е сто и деветдесет и пет шибани сантиметра висока и носи чифт рамене широки,

колкото твоите. Това не можеш да го скриеш под риза.

- Наясно съм стова, Анита.

- Тогава защо я изпращаш да изглежда безобидна?

Боби Лий се опита да го осмисли, но в края на краищата той беше мъж, прекарал поголямата част от живота си като „мускул" - умен „мускул", но все пак „мускул".

- Тя е единственото момиче, което днсе е тук, с изключение на теб, а теб ще те разпознаят.

- Искаш да ми кажеш, че лошите момчета ще се почувстват по-малко застрашени от

Клаудия, отколкото от някой по-нисък, по-дребен мъж?

Това беше достатъчно ясно, така че Боби Лий най-после схвана. Той отвори уста, затвори я, отвори я отново, усмихна се и се засмя леко.

- Разбирам какво искаш да кажеш, но честно казано, да, ще са по-спокойни.

Мъжете просто не виждат жените като заплаха, независимо колко са едри те и подозират всички мъже, независимо колко са дребни.

Поклатих глава.

- Защо, защото ние имаме гърди, а вие нямате?

- Откажи се , Анита- каза Клаудия, - просто се откажи. Те са мъже, не могат да се справят.

След като аз не бях мъж, приех думата на Боби Лий, че лошите ще се паникьосат по-малко, ако един от хората, въвлечени в нашия лъжовен инцидент, беше жена. Трябваше да призная, че дори и аз се страхувах по-малко физически от друга жена, но ми изглеждаше някак грешно. Клаудия наметна една бледосиня мъжка риза над дънките си и я закопча, дори и ръкавите. Остави достатъчно разкопчани копчета отпред, за да показва деколте, после свали ластика от опашката си. Разтърси коса и тя падна около лицето и по раменете й в хлъзгав кестеняв водопад. Косата омекоти строгите линии на лицето й, и внезапно разбрах как би могла да изглежда, ако положеше малко усилия да бъде традиционно момиче.