Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Не искам никой от вас да умре заради мен, момчета.
- И ние бихме искали да го избегнем.
Поклатих глава.
- Не, не това имах предвид.
Той ме погледна, после внезапно лицето му стана много сериозно.
- Какво не е наред, Анита?
Въздъхнах.
- Мисля че не ми стигат вече нервите за тези глупости. Не заради моята безопастност, а заради тази на всички останали. Последният път, когато плъхолаците ми помагаха, заради мен един от тях умря, а друг беше жестоко нарязан.
- Оздравях доста добре. - Клаудия се приближи към нас с всичките си метър деветдесет и пет здрави мускули. Дългата й черна коса беше опъната в стегната конска опашка, оставяйки лицето й чисто и неукрасено. Никога не я бях виждала да носи грим, и може би точно защото никога не я бях виждала с грим, нямаше и нужда от такъв. Носеше тъмно син спортен сутиен и чифт тъмносини дънки. Обикновено носеше спортни сутиени, може би защото се затрудняваше да намери риза, която да обхване впечатляващо широките й рамене и гърди. Тя беше сериозен бодибилдър, но не до степен, в която да я наречеш мъжествена. Не, Клаудия със сигурност беше момиче.
Последният път, когато я бях видяла, ръката й беше почти отрязана от изстрели. На дясното й рамо имаше тънка ивица белези в бледорозово и бяло.
Сребърните куршуми оставят белези и върху превръщачите. Имаше даже слаба вероятност, среброто да я лиши от употребата на дясната й ръка. Но сега дясната ръка изглеждаше също толкова цяла и мускулеста, колкото и лявата.
- Изглеждаш страхотно, как е ръката? - попитах усмихнато. Едно от любимите ми неща при чудовищата е излекуването. Нормалните хора умират доста около мен, чудовищата оцеляват. Да живеят чудовищата.
Клаудиа стегна ръката и мускули изскочиха под кожата й. Много впечатляващо. И аз вдигам, но не чак толкова.
- Не е възвърнала предишната си сила. Още не мога да сгъна бицепса на повече от шейсет и пет килограма с нея.
Аз можех да вдигна от лежанка собственото си тегло плюс още няколко килограма, и досега смятах за доста впечатляващо да правя бицепсово сгъване с осемнадесет килограма.
Внезапно се почувствах неадекватна.**
Исках да я попитам дали е готова отново да жертва живота си и това впечатляващо тяло за мен, но не го направих. Някои въпроси не се задават. Не и на глас. Стоях си там, притисната до тъмното стъкло, което отвън изглеждаше като част от стената. Винаги се бях чудила как все се намираше някой да ме посрещне при задната врата навреме. Вече знаех - имаше наблюдателница. Можехме да гледаме лошите момчета цял ден и те никога нямаше да го разберат.
Тя беше част от тясното таванско помещение над главната част на „Цирка на прокълнатите", но тази малка ниша беше екипирана с бинокли, удобни столове и малка масичка. Останата част от тавана се състоеше предимно от кабели, жици и складирано оборудване, като задното пространство в театър. В по-голямата част от подпокривното пространство на „Цирка" се виждаха греди и трегери като в голям склад, какъвто е бил по начало, но сега, когато вече знаех за нишата, осъзнах че по целия таван на сградата обикаляше тясна ивица затворено пространство. Бях попитала дали има други скрити наблюдателници и бях получила отговора - разбира се. Задай очевиден въпрос и ще получиш очевиден отговор.
- Клаудия ще шофира една от колите за малкия ни план - каза Боби Лий.
- Мислех че планът включваше хора, които да изглеждат безобидни и нормални да карат колите.
Клаудия ме погледна с равен враждебен поглед.
- Не се обиждай, но не си дори близко до обикновена.
- Ще наметне една риза върху мускулите, ще пусне опашката и ще изглежда като момиче -каза Боби Лий.
Погледнах ги двамата. Тя беше по-висока от него, по дяволите, беше и по-широка в раменете от него, освен това имаше повече обем.
- Знаеш ли Боби Лий, ако трябваше да избера дали да играя канадска борба с теб или с нея, щях да избера теб.
Той премигна към мен, тотално неразбиращ.
Клаудия схвана.
- Хабиш си дъха,Анита. Независимо колко тренирам, все още съм момиче, дори и за найдобрите от тях.
Боби Лий местеше поглед от едната на другата.
- За какво говорите вие двете?
Опитах се да се изразявам ясно, използвайки къси думички.
- Клаудия е по-мускулеста и по-висока от повечето плъхолаци, които са тук днес. Защо поставяш нея във първата кола да изглежда нормална и безобидна? Тя изглежда всичко друго, но не и безобидна.