Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— О, да — въздъхна доволно Рея Силвия. — Бе толкова мил, че изми моите бебенца и ги остави на брега, за да ги намерят вълците.
— Е, стига ме хвали, нищо не съм направил — отвърна Тиберин.
Главата на Анабет се замая. Речният бог говореше за събитие, което се бе случило преди хиляди години, когато тази област бе представлявала мочурище с няколко колиби. Тиберин бе спасил две бебета и едно от тях бе основало най-великата империя в историята на света.
Нищо не бил направил. Как пък не!
Рея Силвия посочи към един модерен блок.
— Някога на това място се издигаше храм на Венера. После стана на църква. След това на дворец. Накрая на жилищен блок. Изгоря три пъти. Сега отново е жилищен блок. А на онова място там…
— Моля ви — прекъсна я Анабет, — зави ми се свят.
— Извинявай, миличка — засмя се Рея Силвия. — Тук има натрупани пластове от история и все пак това е нищо пред Елада. Когато Рим бе купчина паланки, Атина вече бе древна. Ако оцелееш, ще се увериш в това сама.
— Не ми помагате — промърмори Анабет.
— И ето че пристигнахме — обяви Тиберин и спря пред една огромна мраморна сграда. Фасадата й бе покрита с мръсотия от града, но въпреки това бе красива. Орнаменти, изобразяващи римски богове, украсяваха покрива. Огромният вход бе залостен с железни порти, заключени с катинари.
— Тук ли трябва да вляза? — попита Анабет. Щеше й се да бе довела Лио или поне да бе взела клещи за рязане на метал.
— О, не, скъпа — изкикоти се Рея Силвия, като закри уста с ръка, — не вътре. Отдолу.
Тиберин посочи каменни стъпала отстрани на сградата. Ако бяха в Манхатън, те щяха да водят до мазето.
— Рим е доста оплетен на повърхността — каза Тиберин, — но това е нищо в сравнение със ситуацията под него. Трябва да се спуснеш в подземията, Анабет Чейс. Намери олтара на чуждия бог. Провалът на твоите предшественици ще те ръководи. А по-нататък… не знам.
Раницата натежа на раменете й. Бе изучавала бронзовата карта в продължение на дни, претърсила бе лаптопа на Дедал за информация.
За нещастие, от малкото, което бе научила, задачата й изглеждаше още по-невъзможна.
— Никой от моите братя и сестри не е стигнал до статуята, нали?
Тиберин поклати глава.
— Знаеш обаче каква е наградата, която те очаква…
— Да — отвърна Анабет.
— Мир между децата на Гърция и Рим — каза Рея Силвия. — Това може да промени хода на предстоящата война.
— Стига да оцелея — добави Анабет.
Тиберин кимна тъжно.
— Знаеш ли какво пази статуята?
Анабет си спомни за паяците във Форт Съмптър, за кошмара, който Пърси й бе разказал — със съскащия глас в мрака.
— Да.
Рея Силвия погледна към съпруга си.
— Тя е смела. Може би е по-силна от останалите.
— Надявам се — каза речният бог. — Сбогом, Анабет Чейс. И късмет!
— Очаква ни прекрасен следобед! — грейна Рея Силвия. — Хайде на пазар!
Грегъри Пек и Одри Хепбърн се отдалечиха, яхнали светлосиния си мотопед.
Анабет се обърна и слезе надолу по стълбите.
Слизала бе под земята много пъти, но докато се спускаше надолу по стълбището, осъзна колко много време бе изминало от последния път, когато бе тръгнала на приключение сама. Замръзна.
Богове! Не бе правила това от хлапе! След като бе избягала от вкъщи, изкара няколко седмици сама. Живееше по улиците и се криеше от чудовищата, докато Талия и Люк не я бяха взели под крилото си. След това бе пристигнала в лагера на нечистокръвните. Там живя до дванайсетгодишна възраст. А оттогава по време на всичките си приключения бе пътувала с Пърси или някой друг от приятелите си.
За последно се бе чувствала толкова уплашена на седем.
Спомни си деня, в който с Талия и Люк се бяха озовали в пещерата на циклопите в Бруклин. Те двамата бяха пленени, а Анабет трябваше да ги освободи. Все още помнеше как бе треперила в тъмния ъгъл на порутеното имение, докато слушаше измамните гласове на циклопите, които имитираха приятелите й в опит да я подмамят на открито.
Ами ако това също бе номер, помисли си тя. Ами ако останалите деца бяха погинали, защото Тиберин и Рея Силвия ги бяха подмамили в капан? Можеха ли Грегъри Пек и Одри Хепбърн да направят нещо подобно?
Наложи си да продължи. Нямаше избор. Ако Атина Партенос наистина бе долу, това можеше да предопредели изхода от войната. И нещо повече — да помогне на майка й.