Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Ами, надявам се. Ако успея да го приближа. Но ще трябва да обходим града. Франк, ще дойдеш ли с мен?
— Естествено — грейна той.
— Лио, ти също — добави Хейзъл. — Ще е добре да дойдеш с нас. Рибокентаврите предупредиха, че ще имаме механичен проблем.
— Ами добре — съгласи се Лио, — няма проблем.
Усмивката на Франк заприлича на маската на Хризаор.
Пърси не разбираше много-много от свалки, но загря, че между тримата има известно напрежение. След като бяха прекосили Атлантическия океан, те не се държаха съвсем нормално. Не беше просто битка между две момчета за сърцето на Хейзъл. Тримата като че ли бяха заедно в някаква загадка като герои на криминален роман. Все още обаче не се знаеше кой ще е жертвата.
Пайпър извади ножа си и го постави на релинга.
— Засега с Джейсън ще пазим кораба. Ще проверя какво мога да видя в отражението на Каторпсис. Искам обаче да ми обещаете, че ако Хейзъл намери къде е скрит Нико, няма да тръгнете сами. Върнете се и ни вземете. Всички ще трябва да се изправим заедно срещу гигантите. — Не спомена очевидното: че дори заедно нямаше да могат да ги победят, освен ако някой бог не им се притечеше на помощ.
Пърси реши да не го напомня.
— Добра идея — каза той, — нека се уговорим за среща тук в… колко?
— Три следобед? — предложи Джейсън. — Ако е по-късно, няма да можем да намерим гигантите и Нико. Наложи ли се да сменим плана, изпратете съобщение по Ирида.
Другите закимаха в съгласие, но Пърси забеляза, че поглеждат крадешком към Анабет. Никой не искаше да напомня, че тя ще има друга задача. Можеше да се върне в три, а можеше и да не се върне никога. Така или иначе, щеше да търси статуята на Атина Партенос сама.
— Тъкмо ще имам време да изям кокосовите орехи — изръмжа тренер Хедж. — Искам да кажа, да почистя кокосовите орехи от палубата. Пърси, Анабет, не искам да ви пускам сами. Само се дръжте прилично. Чуя ли, че сте правили глупости, ще стоите наказани, докато Стикс27 замръзне.
Идеята да бъдат наказани, когато им предстоеше битка на живот и смърт, се стори толкова смешна на Пърси, че той не можа да не се усмихне.
— Ще се върнем скоро — обеща той и погледна към приятелите си, като се опита да не мисли за това, че може би ги вижда за последно. — Късмет на всички.
Лио спусна подвижния мост на кораба. Пърси и Анабет слязоха първи.
XXXII. Пърси
При други обстоятелства разходката с Анабет в Рим щеше да бъде страхотна. Двамата вървяха, хванати за ръка, през криволичещите улици, като внимаваха да не бъдат блъснати от колите или откачените мотористи. Промъкваха се през тълпи от туристи и си проправяха път през океани от гълъби. Времето бързо се стопли. Веднъж щом се измъкнаха от задръстването по главните пътища, въздухът започна да ухае на прясно изпечен хляб и току-що набрани цветя.
Вървяха към Колизея, тъй като той се забелязваше лесно. Достигането му обаче се оказа по-трудна задача, отколкото Пърси бе предполагал. Градът бе дори по-оплетен и объркан, отколкото бе изглеждал от птичи поглед. Няколко пъти се озоваха в задънена улица. Случайно се натъкнаха на красиви фонтани и огромни паметници.
Анабет не спираше да говори за архитектурата, но Пърси си отваряше очите за други неща. По едно време забеляза греещ червеникав дух — лар, който ги гледаше втренчено от прозореца на един жилищен блок. После видя жена в бяла роба — може би нимфа, а може би богиня, — която държеше зловещ на вид нож и се промъкваше покрай руините на паднали колони в един обществен парк. Нищо не ги нападна, но Пърси чувстваше, че ги наблюдават.
Наблюдателите не бяха техни приятели.
Най-накрая стигнаха Колизея, където дузина момчета, навлечени в евтини гладиаторски костюми, се боричкаха с полицията и кръстосваха пластмасови мечове с палки. Пърси не бе съвсем сигурен за какво става дума, но с Анабет решиха да продължат по пътя си.
Понякога смъртните бяха дори по-странни от чудовищата.
Продължиха да вървят на запад, като по пътя питаха как да стигнат до реката. Пърси не бе съобразил, че в Италия хората ще говорят италиански — език, който той не владееше. Оказа се обаче, че това не е голям проблем. Всеки път, когато някой по улицата ги приближеше, за да пита нещо, той го поглеждаше объркано и другият минаваше на английски.
Второто откритие, което Пърси направи, бе, че италианците се разплащат с евро, каквото той не притежаваше. Съжали за това веднага след като намери магазинче за безалкохолни напитки. Вече бе станало пладне и горещината бе такава, че Пърси съжаляваше, задето си няма трирема, пълна с диетична кола.
27
Една от петте реки, протичащи през владенията на бог Хадес. Разделя земята на смъртните от Подземния свят. Реката на омразата. — Бел.ред.