Знакът на Атина

Пърси не можеше да прецени възрастта му. Трябваше да е около трийсетте, но маниерите му бяха като на по-възрастен човек.

Жената също слезе от мотопеда.

— Изкарахме прекрасна утрин — заяви тя, останала без дъх. Изглеждаше на около двайсет и една, но също бе облечена старомодно. Полата с цвят на невен се спускаше до глезените, а кожен колан, увиващ се около най-тънкия кръст, който Пърси бе виждал някога, я свързваше с бяла риза. Когато свали кърпата от главата си, късата й коса се намести в съвършена форма. Очите й бяха тъмни и игриви, а усмивката — блестяща. Пърси бе виждал наяди, които изглеждаха по-обикновени от тази жена.

Сандвичът на Анабет падна от ръката й.

— Богове. Как?

Изглеждаше толкова смаяна, че Пърси разбра, че от него се очаква да познава тези двамата.

— Изглеждате ми познати — каза накрая той. Реши, че ги е виждал по телевизията. Бяха като герои от стар филм, но това бе невъзможно, тъй като не бяха остарели и с година. Въпреки това той посочи мъжа и попита:

— Ти да не си пичът от „Момчетата от Медисън Авеню“?

— Пърси? — погледна го ужасена Анабет.

— Какво? — отвърна той. — Не гледам много телевизия.

— Та това е Грегъри Пек29! — Очите на Анабет се бяха разширили, а устата й бе зяпнала. — И… богове! Одри Хепбърн30! Гледала съм този филм! „Римска ваканция“, нали? Но той е от 50-те години. Как е възможно…?

— Ах, миличка! — Жената се завъртя като въздушна нимфа и седна на масата им. — Опасявам се, че си се припознала. Аз съм Рея Силвия, майката на Ромул и Рем, и съм на хиляди години. Но е много мило, задето смяташ, че съм едва от 50-те години на миналия век. Това тук е съпругът ми…

— Тиберин — представи се Грегъри Пек и стисна по мъжки ръката на Пърси, — бог на река Тибър.

Мъжът миришеше на автършейв. Пърси прецени, че ако той бе река Тибър, също щеше да иска да замаскира миризмата си с парфюм.

— Здрасти — каза той, — вие двамата винаги ли изглеждате като филмови звезди?

— Така ли изглеждаме? — намръщи се Тиберин и погледна към дрехите си. — Честно казано, нямах представа. Преместването на западната цивилизация има двупосочно влияние. Рим повлия на света, но и светът повлия на Рим. Напоследък американското влияние се засилва. Но му изгубих края през всичките тези векове…

— Добре — каза Пърси, — но сте тук да ни помогнете, нали?

— Наядите ми казаха, че сте тук — отвърна Тиберин и погледна към Анабет с тъмните си очи. — Картата е в теб, нали, мила? Както и препоръчителното писмо?

— Ами… да — Анабет му подаде писмото и сребърния диск. Зяпаше към речния бог така, че Пърси усети как го жегва ревност.