Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Ами — заекна отново тя, — вие сте помагали на другите деца на Атина, нали?
— Разбира се, миличка — отвърна Рея Силвия и постави ръка върху рамото на Анабет. — Тиберин е винаги готов да помогне. Той спаси моите синове, Ромул и Рем, и ги отведе при вълчицата Лупа. После, когато старият цар се опита да ме убие, Тиберин ме съжали и ме взе за своя жена. Оттогава съм владетелка на царството му, а той… той е просто страхотен!
— Благодаря ти, скъпа — усмихна се Тиберин. — И да, Анабет Чейс, през вековете съм помогнал на много твои братя и сестри… поне в началото. Срамота е, че всичките загинаха в мъки. Документите ти обаче са наред. Трябва да тръгваме. Знакът на Атина те очаква!
Пърси стисна ръката на Анабет може би прекалено силно.
— Тиберин, позволи ми да я придружа. Поне още малко.
— Сладък си, но не може, глупачето ми — засмя се Рея Силвия. — Ти трябва да се върнеш на кораба и да помогнеш на приятелите си. Бий се с гигантите! Те ще се появят в кинжала на твоята приятелка Пайпър. Пътят на Анабет обаче е друг. Тя трябва да остане сама.
— Точно така — каза Тиберин. — Анабет трябва да се изправи сама срещу пазителката на статуята. Това е единственият начин. А ти, Пърси Джаксън, имаш по-малко време да спасиш приятеля си в делвата, отколкото мислиш. Трябва да побързаш.
Пърси усети пицата да натежава като цимент в стомаха му.
— Но…
— Всичко е наред, Пърси — стисна ръката му Анабет, — трябва да свърша това сама.
Той понечи да възрази, но изражението й го спря. Тя бе ужасена и се мъчеше да прикрие страха си заради него. Ако тръгнеше да спори с нея, щеше да я затрудни още повече, или по-лошо — да я убеди да остане. Тогава тя щеше да се терзае цял живот, задето бе отстъпила от най-голямото предизвикателство…
Стига да оцелееха, разбира се. Рим щеше да бъде изравнен със земята, а Гея щеше да се пробуди и да унищожи света. Статуята на Атина бе ключът към победата над гигантите. Пърси не знаеше защо и как, но Анабет единствена можеше да я намери.
— Права си — каза той насила, — пази се.
— Да се пази? — засмя се Рея Силвия, все едно беше казал голяма глупост. — Това ще й бъде трудничко! Но и необходимо. Хайде, скъпа ми Анабет. Ще ти покажа откъде започва пътя ти. След това обаче оставаш сама.
Анабет целуна Пърси, а след това се поколеба, все едно имаше да казва още нещо. Накрая взе раницата си и се покатери на скутера.
Пърси мразеше този момент. Предпочиташе да се изправи срещу най-страшното чудовище на света, да кръстоса меч с Хризаор. Въпреки това си наложи да остане на стола си.
Изпрати с поглед Анабет, която тръгна по улиците на Рим заедно с Грегъри Пек и Одри Хепбърн.
XXXIII. Анабет
Нещата можеха да бъдат и по-зле, Анабет си даваше сметка за това. Вярно бе, че й предстоеше ужасяващо солово приключение, но поне бе обядвала с Пърси на брега на река Тибър, а сега беше на мотора на Грегъри Пек.
Бе гледала стария филм само заради баща си. През последните няколко години двамата бяха прекарали повече време заедно и тя бе разбрала, че той си има сантиментална страна. Вярно бе, че обичаше военна история, оръжия и самолети, но не по-малка страст му бяха старите филми, и по-специално романтичните комедии от 40-те и 50-те години на миналия век. „Ваканция в Рим“ бе един от любимите му. Дори бе накарал Анабет да го гледа с него.
Тя бе сметнала сюжета за глуповат — принцеса, избягала от пазачите си, се влюбва в американски журналист в Рим, — но подозираше, че баща й харесва филма, защото той му бе напомнил за неговите романтични изживявания с Атина. Те двамата също бяха невъзможна двойка, чиято история не можеше да има щастлив край. Баща й не бе като Грегъри Пек. Нито пък Атина бе като Одри Хепбърн. Въпреки това Анабет си даваше сметка, че хората виждат това, което искат да видят. Понякога нямаше нужда мъглата да изкривява възприятията им.
Докато светлосиният скутер обикаляше криволичещите улички на Рим, Рея Силвия разказа на Анабет историята на града през вековете.
— Мостът на Сублиций бе тук — каза тя и посочи една извивка на Тибър. — Там Хораций с двама негови приятели защити града от завоевателна армия. На това му се казва смел римлянин!
— А тук, скъпа — добави Тиберин, — бе мястото, където Ромул и Рем излязоха на брега.
Изглежда, говореше за място до реката, където няколко патици си бяха направили гнездо от изхвърлени найлонови торбички и опаковки от закуски.