Момиче на пружина

— Надявах се, че ще дойдеш.

— Съжалявам, че не успях по-рано. Самият аз имах неприятности.

— Липсваше ми — каза тя и с изненада установи, че това е самата истина.

Потеглиха през нощния трафик, покрай тъмните сенки на клатушкащи се мегодонти и чезнещи чешърки, покрай запалени свещи и спящи семейства. Минаха покрай патрулиращи белоризци, заети с проверката на сергия за зарзават. Зеленото сияние на газовите лампи хвърляше треперливи сенки по булеварда.

— Ти добре ли си? — Андерсън кимна към белоризците. — Министерството идва ли при вас?

— В началото беше зле. Сега се търпи.

При първите проверки паниката беше всеобща, белоризците щурмуваха кулата, разгонваха хората, затваряха нелегални отклонения на метановия газопровод, размахваха палки. Мама-сан крещяха, мъжките госпожички надаваха писъци, собственици тичаха да намерят пари в брой, но масово попадаха под ударите на палките, неуспели да откупят свободата си. Емико се беше скрила при другите момичета, стоеше неподвижна като статуя, а белоризците обикаляха бара, посочваха нередности, заплашваха да ги пребият и да ги изхвърлят от занаята. Нямаше и помен от предишните им усмивчици, до един бяха гневни заради смъртта на своя Тигър, нетърпеливи да дадат урок на всеки, който в миналото е пренебрегвал законите на белоризците.

Ужасно беше. Емико едва не се напишка, докато стоеше неподвижно с другите момичета, сигурна беше, че Каника ще я бутне напред и ще я издаде, че ще избере именно този момент, за да подпише смъртната ѝ присъда.

Роли се мазнеше раболепно на белоризците, дори на онези, които редовно прибираха подкупи от него — Сутипонг, Аделик и Натачай се подсмихваха, развеселени от фарса, и току поглеждаха към Емико, наясно с нейната роля в бара на Роли, някои стигали дотам, че да я пробват лично, а сега я гледаха и се чудеха дали не е дошло времето да я „разкрият“. Изобщо, всички играеха ролите си, а Емико чакаше в ужас кога Каника ще сложи край на шарадата и ще принуди белоризците да видят момичето на пружина, благодарение на което прибираха тлъсти подкупи.

Потръпна при спомена за онези проверки и повтори:

— Сега се търпи.

Андерсън-сама кимна.

Рикшата спря пред сградата, в която се намираше апартаментът му. Андерсън-сама слезе пръв, огледа се за белоризци, после въведе Емико във фоайето. Двамата охранители погледнаха настрани и се направиха, че не я виждат. На тръгване Емико щеше да им даде щедър бакшиш, който окончателно да заличи спомените им за пребиваването ѝ в сградата. Може да се отвращаваха от нея, но докато тя им се усмихваше любезно и плащаше чинно, щяха да играят играта. Сега, когато белоризците се бяха развихрили, трябваше да плаща повече. Но това можеше да се уреди.

Двамата с Андерсън-сама се качиха в асансьора. Жената, която обслужваше кабинката, извика в рупорната тръба приблизителното тегло на товара, като се постара лицето и да остане безизразно.