Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Щом наближи достатъчно кораба под дъжда от стрели, Лизандра изскочи от водата.
И се стовари върху войниците по дървената палуба, където започна да се търкаля и мята, докато не прекърши двете мачти с опашката си.
Когато достигна другия край на кораба, се преметна във водата, оставяйки лъскави кървави дири след себе си...
В този момент уивърнът, който я преследваше, също се озова на кораба, изписвайки с тяло внушителна дъга, която остави Едион без дъх. Тъкмо на мястото, където прекършените мачти стърчаха като подострени копия...
Уивърнът падна върху тях с изхрущяване, което Едион долови от другия край на залива.
Той се загърни, но... от гърба му стърчеше нащърбено дърво.
А под огромното му туловище... корабът започна да пращи и потъва.
Без да губи време, Лизандра продължи напред и Едион притаи дъх, гледайки как прекосява залива отново, докато двата други уивърна я преследваха толкова отблизо, че водните им дири се съединяваха.
Единият се гмурна и дълбините го скриха от поглед. Вторият обаче продължи подире й...
И Лизандра го отведе в обсега на Дориан.
Стигна колкото можа по-близо до брега и високата кула, водейки втория мъжкар след себе си. Този път кралят протегна и двете си ръце.
Уивърнът прелетя покрай кулата, но спря на място, когато ледената стрела го застигна. Твърд лед, какъвто никога не бе имало по тези ширини.
Стражите до Едион замлъкнаха. Звярът изрева, опитвайки да се освободи, но ледът на краля ставаше все по-плътен и по-плътен, докато не го затвори в смразяващия си капан. Когато уивърнът престана да мърда, скреж като люспи покри тялото му от главата до опашката.
Дориан извика победоносно.
И Едион трябваше да му го признае – в крайна сметка не беше безполезен. В следващия миг катапултът зад Дориан изстреля към залива камък с размерите на фургон.
Точно върху замръзналия уивърн.
Камъкът се сблъска с лед и плът. И уивърнът се пръсна на хиляди парчета.
Ролф и шепа от хората му крещяха окуражително – тържествени викове долитаха и от пристанището.
В залива оставаше още един уивърн. А Лизандра...
Тя нямаше представа къде точно се намира.
Дългото й зелено тяло се мяташе във водата, потапяше се под вълните с почти трескав порив.
Едион огледа залива, завъртайки се в оръдейния стол, за да намери онази колосална тъмна сянка...
– ОТЛЯВО! – изрева Гавриел от отсрещния бряг на залива, несъмнено увеличил гласа си с магия.
Лизандра се извърна и зърна мъжкаря да изниква устремено от дълбините, подобно на акула, нападаща плячката си от засада.
Тя се хвърли към него. Сборище от плаващи отломки се носеше край нея – потъващите кораби на враговете им, разпръснати досущ като острови на смъртта, а веригата я нямаше... Ако успееше да се покатери отгоре им... Не, беше твърде тежка, прекалено тромава.
Отново прелетя покрай наблюдателницата на Дориан, но уивърнът не смееше да се доближи. Знаеше, че там го очаква смърт. Затова стоеше извън обсега на Дориан, играеше си с нея. Тя се стрелна обратно към полето от отломки между вражеските кораби. Към открито море.
Елин и останалите гледаха безпомощно от рифа си как двете чудовища прехвърчат край тях и уивърнът разхвърля строшени корабни дъски и мачти във въздуха, прицелвайки се в хамелеонката.
Едно парче я удари отстрани и тя потъна.
Едион скочи от седалката си с рев на уста. Но тя изникна окървавена и заплува с бясна скорост, водейки уивърна към центъра на плаващите отломъци, преди да предприеме рязък завой. Мъжкарят я последва през замъглената от кръв вода, разбивайки с тяло късовете дърво, които тя ловко избягваше.
Беше възбудила жаждата му за кръв.
И дявол да я вземе, сега го водеше към остатъците от вражеските кораби, където валгските войници се бореха за живота си. Морският уивърн мина през купчините от тела и дърво така, сякаш представляваха ефирен воал върху водата.
Летейки през вълните, криволичейки покрай отломки, корали и трупове, докато слънцето озаряваше зелените й люспи, облени с рубинена кръв, Лизандра подмамваше уивърна в смъртоносен танц.
Движенията й постепенно се забавяха с изтичането на кръвта й.
Докато не промени рязко посоката си. И се отправи към залива. Към веригата.
В следващия момент обаче свърна на север – към него. Едион впери поглед в гигантската светкавица, устремила се насреща му.
Триста метра открити води я деляха от обсега на стрелите му.
– ПЛУВАЙ! – изкрещя той, макар и да знаеше, че не го чува. – ПЛУВАЙ, ЛИЗАНДРА!