Дребната старица, която наруши всички правила

А най-много от всичко беше посветен на работата си и точно в момента беше ядосан на тези старци. Не беше стигнал доникъде с тях и честно казано, не знаеше как да продължи. Но тъй като имаше вероятност да го отведат до изчезналите пари, не можеше да се откаже. Така и не беше повярвал на приказката, че вълните са отнесли откупа от ферибота до Финландия. Старците бяха лукави и той усещаше с цялото си същество, че са скрили някъде парите.

Когато доведоха Марта на разпит, беше още по-зле от предишните пъти. Петерсон не постигна абсолютно никакъв напредък с нея. Тя влезе в стаята за разпит, облечена с елегантен костюм от две части, с подходящ шал и обувки. През цялото време се усмихваше окуражаващо и го уверяваше, че не е виждала парите, но ще направи всичко по силите си, за да му помогне. Ако чуеше или видеше и най-малкото подозрително нещо, веднага щеше да се свърже с него. Петерсон беше убеден, че през цялото време тайно му се присмиваше.

В крайна сметка шефът беше решил да ги постави под наблюдение. Петерсон предполагаше, че пенсионерите бяха „ятаци“ на някаква престъпна организация и рано или късно полицията щеше да разкрие тайната връзка помежду им. Престъпниците обикновено се възползваха от социално слаби хора или от местните пияници, но може би имаше някаква нова тенденция да се използват възрастни пенсионери.

Инспектор Льонберг огледа хамбургера в ръката си, набързо изчисли нещо наум и реши да го изяде на една хапка. От устата му изхвърча дъжд от салата и майонеза, който се посипа по панталона му. Той изруга, извади носната си кърпа и забърса всичко на пода на колата. После се обърна към Стрьомбек.

– Как мислиш, какви контакти има „Лигата на пенсионерите“ в подземния свят?

– Нямам представа с кого работят. Но се гордееха с обира на музея.

– Започна да ми писва, дявол да го вземе. Не си е работа да следиш пенсионери с проходилки... – оплака се Льонберг и се опита да извади едно парченце салата, което беше заседнало между зъбите му.

– Точно затова шефът нарече цялата операция „Под прикритие“. Каза, че никой не бива да разбере с какво се занимаваме.

– Истинските престъпници са по-сериозни, така да се каже – настоя Льонберг.

– Да, тогава усещаш, че вършиш полицейска работа. А това? През последните няколко дни пет пъти ги следихме до масажистката и обратно.

– И онова четене в библиотеката.

– Да не забравяме за водната аеробика и църковните служби.

– Ами ако са провеждали тайни срещи с някого? Май наистина трябва да ги следим денонощно – каза Льонберг.

– А ти какво си мислеше, когато поиска подкрепления, за да отидем в масажния център „Ерос Розен“? Следващия път ще ни обвинят в склоняване към проституция!

– Но... – започна Льонберг и спря.

Марта Андерсон и двете й приятелки бяха излезли от старческия дом, следвани от двамата възрастни мъже от тяхната компания. Петимата застанаха на тротоара, все едно чакаха нещо. Льонберг смушка колегата си.