Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Накрая свършихме с главата и врата, но се оказа, че почивка не ни се полага.
— Роклята! — изкомандва ни брат Гуидо.
— Доста по-лесно — отбеляза билкарят. И извади само две цветя от тавана си. — Ето, метличина и карамфил. Толкова. А около кръста й — препаска от рози. — И измъкна една клонка с множество розови цветове и блестящи зелени листа. Спомних си и този детайл — как бодлите пробиват тъканта на роклята ми и се забиват в кожата ми.
— А в ръцете й?
— Това вече мога да ви кажа и аз. — Спомнях си отлично уханните цветя, които художникът изсипа в полите ми, за да ги държа и да ги хвърлям по земята. — Държах рози!
— Какво? Я повтори? — обърна се рязко към мен брат Гуидо. Макар и объркана, аз повторих:
— Държах рози.
— Флора е държала рози! — Почти прошепна думите, като сънуващ човек. А после по устните му започна да се разлива усмивка, която ставаше все по-широка, докато накрая не подбра всички така внимателно подредени цветя от масата и не ги свали на земята.
Погледнахме го така, като че ли бе откачил.
— Просто си изгубихме времето! — извика той. — Да оглеждаме всички цветя, да ги класифицираме, да ги сваляме от горе. — И започна да подскача из стаята, имитирайки движенията ни през последния час. И се разсмя на глас — за първи път от Рим насам. — Всички до един сме задници! Флора държи тайната! Рози! Това е единственото, което ни е било необходимо! Трябва да се тълкува в буквалния смисъл на думата — тя ги държи с ръцете си! И тя е единствената фигура тук, която държи цветя! Едни от най-скромните цветя, които красят почти всяка градина и жив плет! Можеше и сами да ги видим!
Брат Никодим се отпусна върху столчето за доене, свали стъклата си за очи и прокара ръка през тях. Когато я свали, ни дари с беззъба усмивка.
— Напълно си прав! — изрече. — И ако бяхме истински учени, самият латински щеше да ни подскаже. Гатанката гласеше: Flora manus secretum. Глаголът „манус“ означава „държа в ръка“, от корена „мано“, което значи „ръка“! А ако Флора бе съхранявала тайната в метафоричния смисъл, папа Сикст щеше да използва друг глагол: Flora custodia secretum. — Обърна се към мен и добави: — Дете, в крайна сметка ти наистина си държала тайната, при това в най-буквалния смисъл на думата, когато през онзи съдбовен ден си била модел на Ботичели. — Последва сух смях.
Усетих, че започвам да се ядосвам мъничко. Не можех да разбера за какво са тези усмивки. Току-що бяхме изгубили два часа в търсене и подреждане на цветя, а накрая откриването на истинския отговор се оказа работа на момента. Чувствах се леко разочарована. Значи изобщо не е имало нужда да идваме тук. Рози, моля ви се! Че аз можех да им кажа за това проклето цвете още в каретата от Рим насам, при това само за една пръдня време! Стига, естествено, брат Гуидо да не беше затънал до гуша до седмия кръг на личния си ад. Дори и дете можеше да се справи с тази задача. И изобщо не сме имали нужда от стария монах. Аз започнах да си мисля за вечеря, а брат Гуидо започна да се извинява на билкаря.
— Извинявай, братко! В крайна сметка изобщо не е било необходимо да те притесняваме!
— Напротив, сине! Защото все още не знаеш значението на розите! И дали изобщо крият нещо.
Това си беше напълно вярно. Не бяхме мръднали и крачка напред.
— Но тъй като така и така сме тук — рече брат Гуидо, — най-добре е да се възползваме от всички ресурси, с които разполагаме, тоест, с невероятните ботанически познания на брат Никодим. Освен това, според мен кодовете, заложени в „Пролетта“, са прекалено хитро скрити, за да бъдат забелязани толкова лесно. Оказва се, че Ботичели е невероятно умен и начетен — всички загадки досега са само непреки и имат значение единствено за Седмината. Следователно трябва да се огледаме за нещо хитро и умно. Мисля, че важно е не само самото цвете, но и неговите характеристики. Дайте да седнем и да обсъдим нещата, пък да видим какво ще излезе. Да поговорим за царицата на цветята — розата.
Брат Никодим извади от колекцията си две рози — бледорозова като мида и яркочервена — абсолютно същите нюанси, които държа в ръцете си на картината. Настанихме се около масата и се вторачихме в двете прекрасни рози, сякаш очаквахме от тях всеки момент да ни заговорят.
— Роза. Rosa centifolia — започна старият монах. — Както вече изтъкнахте съвсем на място, позната е като царицата на цветята. Римските булки и младоженци са били коронясвани с рози, както и статуите на Купидон, Венера и Бакхус. Такива венци са били предпочитани и от поетите — поемите на Анакреон например разказват за поети, които на тържествата на Флора и Химен си слагали венци от рози върху главите.