Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Баба ми… — подемам.
Тя свива рамене. На шията ѝ проблясват рубини.
— Нейна светлост майката на краля никога не се е интересувала от мен — казва кратко. — Щеше да ме изпрати у дома, ако можеше да го стори. Опита се да каже… — тя млъква, без да довърши. — О! Всевъзможни неща. Опита се да предотврати женитбата ми с принца. Настройваше го против мен. Но когато се възкачи на престола, той ме взе за жена, въпреки всичко.
— Тя винаги е имала амбиции за него — казвам тихо. И беше права, помислям си — той можеше да получи нещо по-добро от вдовица, която не може да роди син.
— Затова разбирам какво е да сте далече от дома си, и да мислите, че никой не го е грижа за вас, че сте в опасност и никой не иска да ви помогне. Беше ми много, много мъчно, когато научих, че сте овдовяла и сте изгубили попечителството над сина си. Тогава се зарекох, че ще направя каквото мога, за да ви помогна, и да ви бъда добра сестра. И двете сме Тюдор. Редно е да си помагаме.
— Винаги съм мислила, че гледате отвисоко на мен — признавам. — Винаги сте ми се стрували толкова надменна и важна.
Сребристият ѝ смях кара дамите ѝ да вдигнат погледи и да се усмихнат.
— Ядях уловена преди ден риба, която купувахме евтино от пазара — казва тя. — Заложих блюдата си за хранене, за да плащам на прислугата си. Бях принцеса в дрипи.
Стискам ръката ѝ в своята.
— Аз също бях принцеса в дрипи — казвам тихо.
— Знам — казва тя. — Затова настоях пред Хари да изпрати армия, за да ви постави обратно на трона.
— Ще ви послуша ли? — питам любопитно, мислейки си как Джеймс щеше да ме погъделичка с пръст под брадичката и да тръгне да изпълнява собствените си планове, пренебрегвайки всичко, което съм казала. — Приема ли съветите ви?
По лицето ѝ преминава сянка.
— Преди ги приемаше — казва тя. — Но напоследък Томас Улзи е станал много важен. Знаете ли, че съветва краля по всички въпроси? Той е лорд-канцлер, много способен, много способен мъж. Но мисли само как да направи онова, което желае кралят. Не мисли дори за Божията воля, а само за желанието на краля. Всъщност, вече се случва много рядко някой да съветва краля в противоречие с желанията му.
— Той е кралят — казвам категорично. Наистина, изобщо не я разбирам; защо трябва някой да го съветва в противоречие с желанията му?
— Но не е непогрешим — казва тя с едва забележима усмивка.
— Томас Улзи подкрепя ли връщането ми в Шотландия? Сигурно иска най-доброто за дъщеря ми, като неин кръстник?
Тя се поколебава.
— Мисля, че той има по-велики планове за вас, не само завръщането ви — казва. — Знае, че шотландците трябва да ви приемат и че момчето ви трябва да бъде под вашата опека, но мисля, че той се надява…
— Надява се на какво? — питам.
Тя свежда глава за миг, като за молитва, сякаш трябва да обмисли следващите си думи.
— Смятам, че се надява настоящият ви брак да бъде анулиран и да се омъжите за императора.
Толкова съм потресена, че не казвам нищо. Само я гледам със зяпнала уста.
— Какво? — казвам, когато успявам да проговоря. — Какво?
Тя кимва.
— Помислих си, че не знаете за това. Томас Улзи играе с високи залози в Европа. Би бил много доволен да има съюзник, обвързан чрез брак с Англия, за да се противопостави на Франция. Особено сега, когато се опитва да прогони французите от Шотландия.
— Но аз вече съм омъжена! Какво си въобразява той?
— Лорд-канцлерът смята, че бракът ви би могъл да бъде анулиран — казва тя тихо. — А после Хари отбеляза, че съпругът ви не ви е придружил, макар да имаше разрешение за свободно преминаване. Хари сметна, че може да сте се отчуждили. Смяташе, че може на драго сърце да се съгласите на раздяла.
— Арчибалд има задължения в Шотландия! Лично казах това на краля. Обвързан е от честта си…
— Ще бъдете императрица — отбелязва тя.
Това отново ме кара да замлъкна. Като съпруга на императора на Свещената Римска Империя ще бъда владетелка на огромни земи, на половин Европа. Ще имам по-висок сан от Катерина. Всъщност ще бъда омъжена за неин сродник. Мери, съпругата на незначително парвеню като Чарлс Брандън, няма да представлява нищо до мен, ще трябва да ме обслужва, превивайки коляно. Няма да видя никога повече никой от тях, и ще бъда по-богата от брат ми Хари. Това е предопределената съдба, която ми се изплъзна, когато обмислях императора и краля на Франция като съпрузи, а после открих, че кралят на Франция ме е пренебрегнал заради малката ми сестра. Когато се омъжих за Арчибалд, изгубих шанса си да бъда една от големите владетелки на Европа. Сега пред мен отново се разкрива възможността за величие.
— Как може да бъде направено?