Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Именно той е намерил тялото на съпруга ми.
— Толкова тъжно — прошепва тя. — Толкова съжалявам — извръща лице и, прикрита от огромната диадема, бърше очи. — Простете ми. Неотдавна изгубих баща си, и съм…
— Казаха ми, че след Флодън сте тържествували — прекъсвам я, внезапно намерила смелост да говоря открито.
Тя свежда глава, но не се отдръпва от истината:
— Вярно е. Разбира се, че се радвах да опазя Англия, докато кралят отсъстваше, и сам се сражаваше. Това беше дългът ми като негова съпруга и кралица. Казаха, че кралят на шотландците възнамерявал да тръгне към Лондон. Няма да повярвате колко се страхувахме всички от идването му. Разбира се, че се радвах, защото спечелихме. Но ми беше много мъчно за вас.
— Изпратихте жакета му на Хари. Окървавения му жакет.
Възцарява се дълго мълчание. После тя се изправя с достойнство, каквото не съм виждала у нея никога преди.
— Да, изпратих го — казва тихо. Зад нея всичките ѝ дами също се изправят, а с тях и моите. Не могат да седят, когато кралицата на Англия стои права, но никой не знае какво да прави. Смутена, аз също се изправям. Нима вече си тръгват? Нима кралицата е оскърбена? Нима дръзнах да се скарам с кралицата на Англия, докато съм отседнала в къща, предоставена ми от нея, първия свестен покрив, който имам над главата си от месеци насам?
— Изпратих го — казва тя тихо. — За да узнае кралят на Англия, сражаващ се за страната си, че неговата северна граница е в безопасност. За да знае, че съм изпълнила дълга си към него, моя съпруг, макар че това струва живота на вашия съпруг. За да знае, че английските войници са триумфирали. Защото се радвах, че ние сме триумфирали. Съжалявам за това, скъпа сестро, но това е светът, в който живеем. Дългът ми винаги е преди всичко към съпруга ми; Бог ни събра, никой човек не може да ни раздели. Дори обичта, която храня към вас и близките ви, не може да застане между мен и моя съпруг, краля.
Тя е толкова изпълнена с достойнство, че се чувствам глупава и недодялана до гордата ѝ осанка. Никога не съм мислила, че ще видя Катерина да се издига така до висотата на своя сан на кралица. Спомням си как я гледах отвисоко, когато тя беше бедна жена на издръжка в двора, никога не съм знаела, че има у себе си тази правдива гордост. Сега виждам, че тя наистина е кралица, и е била кралица в продължение на седем години, докато аз изгубих трона си и се омъжих за лорд, който дори не живее с мен.
— Разбирам — казвам със слаб глас. — Разбирам.
Тя се поколебава, сякаш вижда себе си за пръв път, изпълнена с достойнство, на крака, готова да излезе от покоите ми.
— Може ли да седна отново? — пита с лека усмивка.
Това е проява на вежливост от нейна страна, тъй като не е нужно да пита.
— Моля.
Сядаме заедно.
— Погребахме го подобаващо — казва тя тихо. — В църквата на братята-обсерванти7. Можете да посетите гроба му.
— Не знаех — сподавям едно ридание. Изпитвам повече смущение, отколкото каквото и да е друго чувство. — Дори не знаех това.
— Разбира се — казва тя. — И поръчах да отслужат литургии за него. Съжалявам. Това сигурно е било ужасно време за вас. А след скръбта ви последваха и по-лоши времена.
— Казват, че това не е неговото тяло — прошепвам. — Говори се, че са го виждали след битката. Че на тялото, което сте донесли в Англия, нямало трънен пояс.
— Хората вечно си измислят истории — отвръща тя, непоклатима като скала. — Но ние го погребахме с почести като крал, ваша светлост.
Не мога да я стресна, не мога да я смутя.
— Можете да ме наричате Маргарет — казвам. — Навремето винаги ме наричахте така.
— А вие можете да ме наричате Катерина — казва тя. — И се надявам да бъдем както сестри, така и приятелки. Може би ще успеете да ми простите.
— Благодаря ви за роклите и за всичко останало — казвам смутено. — Зарадвах се да получа наследството си.
Тя слага ръка върху моята.
— Всичко това просто ви се полага — казва кротко. — Би трябвало да получите отново трона си, и богатството на Шотландия. Моят съпруг, кралят, се закле, че отново ще получите всичко, което е ваше, и той ще се погрижи това да стане, а аз ще се застъпя за вас.
— Признателна съм — казвам, макар че ми струва много да ѝ кажа такова нещо.
Дланта ѝ е топла, пръстените тежат върху малките ѝ пръсти.
— Не бяхме добри сестри една за друга преди — казва тя тихо. — Много се страхувах, че никога няма да се омъжа за брат ви, бях изпълнена с тъга по дома си и ужасно бедна. Не знаете през какво изживях през годините, докато чаках. Никога не бях щастлива, след като майка ви почина. След като тя си отиде, се чувствах така, сякаш бях изгубила единствената си приятелка в семейството.
7
Членове на ортодоксалния клон на францисканския орден. — Б.ред.