Три сестри, три кралици

Комптън Уинйейтс, Англия

Май 1516 г.

Чакам в дома на добрия приятел и служител на брат ми сър Уилям Комптън, в най-хубавата си рокля от пурпурно кадифе с подплата от златен брокат. Брат ми, кралят, ще дойде да ме придружи при влизането ми в града. Ще осигурим голямо зрелище за всички — ние, Тюдорите, знаем как се организира голямо зрелище, — и авторитетът ми пред шотландците ще бъде по-голям, когато чуят, че самият крал е яздил до мен, посрещайки ме отново у дома. Минали са тринайсет години, откакто съм го виждала за последен път — наперено и самонадеяно, суетно малко момче, — а през тези години изгубихме баща си и баба си, той стана крал, аз станах кралица, и двамата имахме и изгубихме деца. Всички ми казват, че с израстването е станал изключително красив, а аз се разкъсвам между вълнението и нервността, докато стоя край прозореца в прекрасната зала за аудиенции на сър Уилям и чувам как задрънчават оръжията на стражите пред двойните врати и тропота на множество крака. После, най-накрая, вратите се разтварят и Хари влиза.

Променил се е толкова много. Оставих момче, а сега пред мен стои мъж. Той е много висок, по-висок от Арчибалд, по-висок от мен с една глава, а първото нещо, което виждам, и се отдръпвам стреснато при вида му, е гъста брада с цвят на бронз, красиво сресана и подрязана. Придава му вид на съвсем зрял мъж, далече от спомена, който носех в ума си, за бързоногия си, светъл малък брат.

— Хари — изричам неуверено. После си спомням, че това е кралят на Англия, и правя много нисък реверанс. — Ваша светлост.

— Маргарет — казва той топло. — Сестро — и ме повдига, и ме целува по двете бузи.

Проницателните му очи са яркосини на цвят, чертите му — правилни и волеви. Усмихва се и показва равни бели зъби. Той е зашеметяващо красив мъж. Нищо чудно, че в кралските дворове на Европа го наричат най-красивия владетел в християнския свят. Помислям си за един преминал като светкавица, злобен миг, че Катерина Арагонска е късметлийка, задето го улови точно тогава — точно в мига на възкачването му на престола. Всяка жена на света би се радвала да се омъжи за брат ми сега; нищо чудно, че Катерина постоянно дебне придворните си дами.

— Бих те познал навсякъде — казва той.

Поруменявам от удоволствие. Знам, че изглеждам добре. Болката в краката ми отмина и мога да стоя и да ходя, без да куцам. Свалих всички килограми, които бях наддала преди раждането на Маргарет, и съм прекрасно облечена, благодарение на Катерина.

— Навсякъде! — продължава той. — Прекрасна си като почитаемата ни майка.

Правя му лек, подигравателен реверанс.

— Радвам се, че мислиш така — казвам.

Той ми предлага ръката си и се отдалечаваме малко към другия край на стаята, доближили глави, за да не може никой друг да ни чуе.

— Наистина мисля така, Маргарет. Горд съм да имам две такива прелестни сестри.

Веднага заговори за Мери. Едва ме е поздравил и вече трябва да говорим за Мери.