Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Катерина вече не се усмихва. Отдръпва ръце от моите, сякаш докосването до една невярна съпруга може да я зарази.
— Сигурна съм, че ако дадете съгласието си, лорд-канцлерът ще намери начин — казва тя хладно. — Аз изпълних задачата си, като ви попитах дали бихте го обмислили. Кралят казва, че Шотландия е била отлъчена от църквата по времето, когато сте се омъжили за графа на Ангъс. Лорд-канцлерът твърди, че никой брак, сключен през това време, не може да е валиден. Освен това съпругът ви е бил сгоден за друга жена, нали? Лорд-канцлерът ще потвърди, че е било истински брак, а не просто годеж. Че съпругът ви е бил женен за Джанет Стюарт, а това е брак, сключен преди вашия, и докато Шотландия е била в лоното на Рим. Бракът му с нея предшества вашия, и вашият не е бил валиден.
— Не е бил женен. Той никога не я вижда! — заявявам ожесточено. — Не се интересува от нея. Ожени се за мен. Беше свободен да се ожени за мен. Верен ми е.
Катерина ме гледа и разбирам, че мрачността в погледа ѝ не се дължи само на загубата на четирите ѝ бебета. Разочарована е и от Хари.
— Няма значение дали един съпруг е верен или не — казва тя тихо. — Няма значение вас ли обича, или друга. Това, което има значение, е че сте се заклели пред Бог да бъдете заедно. Свещеникът е бил свидетел на обетите ви, но вие сте ги дали пред Бог. Един брак не може да бъде разтрогнат, защото велики мъже искат една жена да бъде свободна. Един брак не може да бъде разтрогнат, защото един съпруг е имал лекомислието и слабостта да се влюби в друга жена. Един истински брак, сключен пред Бога, не може да бъде разтрогнат, никога — погледът ѝ се зарейва от мен към компаньонките ѝ, нейните придворни дами, бъбрещи помежду си, за да убият времето, докато успеят да се върнат в двореца Гринич и да вечерят с мъжете. Една или повече от тях сигурно са привлекли погледа на краля, една или повече сигурно вече са били в леглото му, една или повече сигурно се надяват да бъдат.
— Зная това — казвам. — Зная, че нищо не е по-важно от брачните клетви. Арчибалд и аз изрекохме тези обети. Той е мой съпруг и ще бъде такъв до смъртта.
Катерина свежда глава.
— В това вярвам — казва тя тихо. — Ако Хари ме попита за мнението ми, ще му кажа, че сте женени пред Бог и че нито лорд-канцлерът, нито императорът на Свещената Римска Империя, нито дори самият крал на Англия могат да променят това.
Дворецът Гринич, Англия
Май 1516 г.
Турнирът в чест на пристигането ми в Англия трябва да се състои в Гринич, а аз потеглям в баржата на кралицата надолу по реката до най-красивия от всичките ни лондонски дворци. Толкова ми се иска Арчибалд да можеше да е с мен, за да чуе как жителите на Гринич ликуват при преминаването на баржите, да чуе свирнята на музикантите и рева на оръдията, приветстващи ме с „добре дошла“ отново у дома.
Новото бебе на Тюдорите, принцеса Мери, е в ръцете на бавачката си, на нашата баржа. Катерина я държи близо до себе си и я наглежда през цялото време. Моята малка Маргарет, само няколко месеца по-голяма, е толкова по-ведра и по-будна; личицето ѝ е като роза, и тя се оглежда наоколо и се усмихва, когато види мен или бавачката си. Но ако видите как Катерина и Хари оглупяват от любов към бебето си, бихте си помислили, че на света никога не се е раждало друго дете.
Тайно се заричам пред себе си, че моята Маргарет ще бъде призната за по-хубавата от двете. Ще се старая да е съвършено облечена; ще се погрижа да сключи добър брак. Може и да не е принцеса, и баща ѝ не може да ѝ даде корона, но е също толкова царствена и е наполовина Тюдор. Кой знае какво ще е бъдещето за тези две бебета? Кълна се, че детето ми никога няма да страда от сравнението. Никой няма да я изпрати в чужда страна, а после да я остави без подкрепа. Никой няма да възхвалява Мери, поставяйки я над нея. Никой няма да я пренебрегва и да изрича хвалебствия за другата в лицето ѝ.
Не мога да твърдя, че сега съм пренебрегната. Обличам се прекрасно, с дрехи от кралския гардероб, в рокли от златен брокат, и макар да вървя след кралицата на Англия, всички други следват мен. Към мен се обръщат с титлата „кралица-регент на Шотландия“, а Томас Улзи плаща дълговете ми от кралската хазна без колебание или въпроси. Докато слизам след Катерина от кралската баржа и се усмихвам на служителите от кралското домакинство, строени от двете страни на килима, който ни отвежда към широко разтворените врати на кралския дворец, нямам от какво да се оплача. Може и да ми се иска Арчибалд да е тук, за да ме види, на най-почетно място, може и да ми се иска всички да можеха да видят красивия ми съпруг, той да можеше да участва в турнира, но самата аз съм там, където ми е мястото. Това е всичко, което винаги съм искала.