Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
По-бедните хора не могат дори да влязат в дворцовия парк, но се редят по брега на реката, където могат да наблюдават постоянно идващите и потеглящи баржи на благородническите домове, с които пристигат гостите. Стоят по протежение на пътя, който се спуска от портите на оградения със стени дворец към Гринич и кейовете. Тук въвеждат конете, и те виждат великолепните седла и прекрасната турнирна сбруя, когато едрите бойни коне пристъпват неспокойно и пръхтят, задавайки се надолу по пътя, яздени от оръженосците, или водени от конярите.
Мирисът на турнира се разпознава мигновено. Носи се лъх на дим от дърва от мястото, където хората пържат бекон върху малки огньове, за да ядат, когато турнирът приключи, и тръпчивият мирис на черен пушек откъм ковачницата, където набързо подковават наново коне и изчукват острите върхове на копията, за да ги притъпят. Навсякъде се долавя миризмата на конете, смесица от пот и тор и възбуда като по време на лов или надбягване, а над всичко това се усеща уханието на гирляндите от цветя, които висят около ложите. Ябълковите градини са оголени от цвят заради нашето удоволствие; скъпите розови и бели цветчета са превърнали ложата на кралицата в цветна беседка. Пъпки на ранни рози са събрани на малки букетчета, които ще хвърлим на най-смелия сред участниците, отправили предизвикателство. Над всички цветове, преплетени с тях, са звездовидните цветчета на орловите нокти в бледорозово, жълто и кремаво, с натрапчивия си опияняващ аромат, сладък като мед. Кралицата и аз, и всички останали дами са се изкъпали в розова вода, а бельото ни е напръскано с лавандулова вода. Пчелите жужат в кралската ложа, замаяни от уханието, все едно че са в овощна градина.
Спохожда ме внезапен спомен, неочакван като лятна мълния, за моя съпруг крал Джеймс в разцвета на силата и красотата си, когато яздеше като дивия мъж в зелено, а Антоан д’Арси беше целият в бяло, а аз бях кралицата на турнира в чест на раждането на първия ми син, когато си мислех, че вечно ще бъда щастлива и тържествуваща, и първа и най-важна в страната.
— Какво има? — пита ме загрижено Мери.
Отърсвам прилива на скръб.
— Нищо. Нищо.
Всички очакват излизането на краля на арената. Пясъкът е изравнен с гребло, сякаш морето го е отмило по време на отлива; оръженосци в ярки ливреи стоят на всеки вход. Долавя се приглушено жужене на развълнувани разговори и смях, което става все по-високо и по-високо и по-високо, докато внезапно прозвучава силен тръбен зов и ахване, после тишина, големите врати бавно се разтварят и Хари излиза, възседнал коня си, на арената.
Виждам го, както го виждат другите, не като моя по-малък брат, а като велик крал и внушителен мъж. Седи върху огромен боен кон, черно чудовищно животно, масивно и с мощни крака. Хари е наредил да подковат коня с посребрени подкови, и гвоздеите искрят върху черните копита. Седлото и юздата му, нагръдникът и кожените ремъци на стремената са във великолепен наситено син цвят, от най-хубавата кожа, боядисана тъмно като индиго, а черната козина на коня блести така ярко, сякаш е излъскана. Сбруята е от златен брокат, украсена със златни звънчета, които подрънкват при всяка голяма пружинираща крачка. Самият Хари е облечен в наситено синьо кадифе, цялото украсено с бродерия от златни нишки, представляваща китки от орлови нокти, така че целият искри, когато язди, правейки пълен кръг по арената, с една ръка, стиснала изкъсо синята юзда на великолепния кон, а в другата държи дългото си копие в калъф от кожа, украсена със злато, като тъмносините му кожени ботуши.
Като топъл летен бриз, публиката въздъхва благоговейно при тази поява: рицар от книга с приказки, бог от изображение върху гоблен. Хари е толкова висок, толкова красив, конят му — толкова внушително едър, цветът на кадифените му дрехи — с толкова наситени и преливащи се цветове, че изглежда по-скоро като портрет на крал, велик крал, отколкото като действително присъствие. Но после той спира големия кон при ложата на кралицата и смъква шапката си, украсена със сапфири, и грейналата му усмивка, отправена към Катерина, казва на всички ни, че това е човек — най-красивият мъж в Англия, най-любящият съпруг на света.