Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Всички надават ликуващи възгласи. Дори хората извън арената, по бреговете на реката, по пътищата, които водят към пристанището, чуват гърления одобрителен рев и също ликуват. Хари сияе като актьор, посрещнат с аплодисменти на сцената, а после се обръща и повиква с жест спътниците си.
Има четирима мъже, дошли да отправят предизвикателство в турнира, облечени в тон с краля, сред тях — Чарлс Брандън, който обръща красивото си лице насам-натам, за да приема аплодисментите. Зад тях идват осемнайсет рицари, също в синьо кадифе, възседнали едрите си коне, зад тях — оръженосците им, спешени, облечени в коприна с толкова наситен син цвят, че блести, а след тях — всички коняри и рицарите, тръбачите, седларите, слугите, водоносците, момчетата за всичко, десетки и десетки, всичките в синьо.
Всички се подреждат пред кралската ложа, и Катерина, в синята си рокля, която внезапно изглежда безцветна и старомодна редом с блясъка на пауново сините одежди на съпруга ѝ, се изправя да приеме поздрава на претендентите.
— Нека турнирът започне! — изревава херолдът. Разнася се мощен тръбен звук, всички бойни коне отстъпват встрани и се препъват от възбуда, и Хари потегля бавно към своя край на арената, докато оръженосецът чака с шлема му и украсените със злато рицарски ръкавици.
Когато е готов, пристегнат в красивите си доспехи, с шлем на главата, със спуснат наличник, а конят му пристъпва нервно от едната страна на ярко боядисания парапет, минаващ през средата на арената, и съперникът му чака в другия край, на отсрещната страна, Катерина се изправя на крака, стиснала бялата си кърпичка в ръката си без ръкавица. Ръкавицата ѝ е втъкната в нагръдника на Хари, над сърцето му. Той много държи на тези рицарски знаци на преданост. Тя вдига високо кърпичката, а после я пуска да падне.
В мига, в който кърпичката пада, Хари вече е пришпорил коня си и животното, до този миг приклекнало на мощните си хълбоци, скача и полита с гръмък тропот по дългата арена. Съперникът му потегля в същото време и копията се приближават с грохот все повече и повече. Хари има по-дълъг обхват, седи ниско на седлото и се привежда напред. Разнася се ужасен дрънчащ звук, когато копието му се блъсва в нагръдника на съперника му, и Хари го дръпва назад, за да не се прекатури и да падне. Само няколко секунди по-късно копието на съперника, изгубил равновесие и олюляващ се от сблъсъка, му нанася бръснещ удар по рамото. Но Хари вече преминава покрай него, възвръщайки си равновесието, вдига дългото копие обратно към него, докато съперникът му се олюлява на седлото, вкопчва се в лъка му и в шията на коня с облечената си в ръкавица от метални брънки ръка, полита и с олюляване пада назад от коня си, рухвайки на земята сред звънтящ трясък на метална броня. Конят скача назад, с извит гръб и изпънати крака, сбруята му се мята, юздите се влачат; рицарят лежи неподвижен, очевидно останал без въздух, може и да е станало нещо по-лошо. Конярите в дрехи от тъмносиня дамаска улавят коня, оръженосците в дрехите си от синя коприна изтичват при рицаря. Отварят забралото на шлема му, главата му се люлее безпомощно.
— Да не би вратът му да е счупен? — пита тревожно малката ми сестра.
— Не — казвам, както ѝ казвах винаги, когато беше малка принцеса и се страхуваше за всеки кон, за всеки рицар. — Вероятно само е зашеметен.
Дотичва лекарят, а също и бръснарят, който изпълнява ролята на хирург. Четирима оръженосци идват с носилка. Внимателно повдигат рицаря и го слагат отгоре. Хари, слязъл от коня си, с шлема под мишница, отива с вдървена от бронята походка да види съперника си. С усмивка казва няколко думи на поваления рицар. Виждаме как допират ръкавиците си, сякаш се ръкуват.
— Ето — казвам на Мери. — Той е добре.
Надига се рев, докато изнасят рицаря от арената и Хари се обръща във всички посоки, приемайки аплодисментите, със сияеща ведра усмивка, с червеникавозлатиста коса, потъмняла от пот. Допира облечения си в броня юмрук до нагръдника си, когато се покланя на Катерина, а после си тръгва. Минава покрай Чарлс Брандън, седнал високо върху дорест кавалерийски кон, който приветства краля си с другарски поздрав и свеждане на глава, докато обикаля в тръс арената и спира пред ложата ни, за да отдаде чест на своята кралица, на мен, и после на съпругата си.
— Не му ли даде ръкавицата си? — питам Мери, виждайки, че и двете ѝ ръкавици са на ръцете ѝ.
Тя прави гримаса и казва:
— Той забрави — казва. — А не ми се искаше да тичам след него, за да му напомня.
— Не носи знака на благоволението ти?
— Не мога да си позволя да хвърлям на вятъра чифт ръкавици всеки път, когато той участва в турнир — казва тя тихо, с раздразнение. — Кралят плаща за доспехите и сбруята му, от гардероба ми дават рокля. Но ръкавици и бельо трябва да си намирам сама, а ние сме бедни като църковни мишки, Маги. Наистина е така.