Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Но какво ще кажеш за малката ѝ съименница? — питам. — Как е дъщеря ти? Силна и здрава ли е?
— Да — той ми се усмихва широко. — Разбира се, искахме първо момче, но няма съмнение, че тя скоро ще се сдобие с братче. А ти беше по-голяма сестра на бъдещ крал, можеш да я научиш как да се държи с него.
Не съм била. Бях по-малка сестра на Артур, моя брат, който бе определен да стане крал. Но се усмихвам и казвам:
— А нейна светлост кралицата? Тя също ли е добре?
— Върна се в двора — казва той. — Ти ще седиш редом с нея на големия турнир, който планирахме за този месец. Най-голямото празненство, което сме подготвяли някога — за да отпразнуваме твоето идване и раждането на моята дъщеря, и сина на Мери.
Отново Мери.
— Трябва да ти покажа Маргарет, твоята племенница — кимвам на бавачката ѝ, която с нисък реверанс я поднася на Хари да я види. Тя е пълничко малко създание, с кестенява коса и кафяви очи, и размахва ръчички и се усмихва широко на Хари, сякаш знае, че от неговата благосклонност зависи богатството ѝ.
— Прекрасна като майка си — казва Хари нежно, потупвайки юмручето ѝ с пръст. — И със същия сладък нрав, сигурен съм.
— Тя е много добро бебе — казвам. — Доста се измъчи.
— Мили Боже, какво си изстрадала!
Леко облягам глава на рамото му.
— Страдах — съгласявам се. — Но знам, че ти отново ще оправиш всичко.
— Кълна се, че ще го сторя — обещава ми той. — А ти ще се върнеш в Шотландия като кралица-регент. Никой вече няма да се отнася зле с теб. Като си помисля само! — той сякаш се издува в прекрасния си жакет от зелено кадифе — огромните рамене стават още по-широки. — А къде е съпругът ти? Очаквах да е тук с теб.
Той знае, разбира се; Дейкър сигурно е докладвал всичко в мига, когато се случи.
— Трябваше да остане, за да закриля хората си — казвам. — Беше сломен, искаше да бъде с мен; искахме да бъдем заедно. Особено много искаше да се срещне с теб. Но сметна, че онези лордове, които ме подкрепиха, и бедните хора, които пострадаха, защото са ме поддържали, ще бъдат застрашени от отмъщението на Олбъни, ако не е там да ги защити. Той е наистина мъж на честта.
Откривам, че говоря твърде много, твърде бързо, опитвайки се да внуша на Хари колко опасно и трудно е в Шотландия. Той не може да знае, защитен зад стените на сигурни замъци в мирна земя, какво е да се опитваш да управляваш страна, където всичко става по споразумение, и дори повелята на краля трябва да бъде приета от неговия народ.
— Арчибалд остана в Шотландия. За да изпълнява дълга си. Сметна, че така е редно.
Брат ми ме поглежда и внезапно зад усмивката му прозира твърда пресметливост.
— Постъпка на истински шотландец — е единственото, което казва, и ми се струва, че в гласа му се долавя презрение към един мъж, който е могъл да изостави жена си в опасност. — Постъпка на истински шотландец.
Замъкът Бейнардс, Лондон
Англия, май 1516 г.
Катерина ми изпрати дребен бял ездитен кон за тържественото ми влизане в Лондон. Изпрати ми златни диадеми, тежки и триъгълни, в стила, който предпочита. Изпрати ми рокли, и скъпи платове за още рокли. Мисля си, че именно тя е наредила големите дървени мебели да бъдат поставени във всички стаи на замъка, а по всички подове да бъдат разпръснати свежи тръстики с ливадник и лавандула. Със сигурност е назначила управителите на домакинството ми, така че то да може да бъде управлявано като в голям дворец, а нейният управител е купил храната в килерите за продукти. Кралят плаща на хората от домакинството ми: Томас Болейн, който реже и поднася месото на трапезата ми, шамбеланът ми, всички йомени — вратари, икономи и стражи — и за дамите, които ме обслужват. Катерина ми е заела накити, в добавка към наследството, което най-сетне изпрати в Морпет, имам кожи от кралския гардероб и ръкави, подплатени с кралски хермелин.
А после, накрая, тя идва лично. Една от дамите ѝ, съпругата на сър Томас Пар, пристига сутринта да ми каже, че кралицата ще има удоволствието да ме посети следобед, ако желая. Казвам, че това ще бъде радост за мен, но съгласието ми не е нищо повече от формалност, както и двете с Мод Пар знаем. Катерина може да дойде, независимо дали ми е удобно или не. Тя е кралица на Англия; може да прави всичко, каквото пожелае. Стисвам зъби, когато си помислям, че ще идва и ще си отива, когато пожелае, а аз ѝ дължа благодарност за вниманието.
Чувам тропота на почетната ѝ стража, която я придружава по Дауър Гейт, и чувам приветствените възгласи, които я следват. Англичаните обичат испанската принцеса, която дълго и търпеливо чакаше деня, когато най-сетне ще бъде кралица. Не мога да я видя от прозореца си, макар да притискам лице към стъклото. Трябва да седна на трона си в залата за аудиенции, за да я изчакам да пристигне.