Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Четирима в един стар склад само на пряка оттук.
— Окото изпъшка няколко пъти и чак тогава продължи. — Трябваше да ви заведа там, ако стане напечено.
— Това минава за напечено — рече Локи. — Когато вече можеш да шаваш, ни заведи при тях. Трябва да стигнем невредими в Марината на мечовете. А после ще ми трябваш, за да й отнесеш вест. Можеш ли тази нощ да се свържеш с нея?
— До един час — отвърна мъжът, като разтриваше корема си, втренчен в беззвездното небе.
— Кажи й, че желаем да приемем по-ранното й предложение за… стая и пансион.
Джийн се потърка замислено по брадичката, после кимна.
— Ще изпратя бележка на Рекин — рече Локи. — Ще му съобщя, че след ден-два тръгваме. В действителност няма да се бавим тук по-дълго от това. Вече не съм уверен, че можем да се разхождаме по улиците. Можем да поискаме ескорт, за да си приберем багажа от Вила Кандеса утре, да заключим покоите си и да оставим повечето си дрехи на склад. А после ще се скрием в Марината на мечовете.
— Заповядано ни е да охраняваме живота ви — рече Окото.
— Знам — отвърна Локи. — Това е горе-долу единственото, в което сме сигурни засега — че господарят ти има намерение да ни използва, не да ни убие. Затова разчитаме на неговото гостоприемство. — Локи върна ръкавицата на войника. — Засега.
11
Две карети с Очи, облечени в обикновени дрехи, придружаваха Локи и Джийн на другата сутрин, след като си прибраха покъщнината от Вила Кандеса.
— Твърде ни е мъчно, че си тръгвате — рече управителят, когато Локи изписа със замах подписа на Леоканто Коста върху последните няколко пергаментови листа. — Бяхте превъзходни гости. Надяваме се да се сетите за нас и следващия път, когато дойдете в Тал Верар.
Локи не се и съмняваше, че са ощастливили странноприемницата — по пет и половина сребърни монети дневно в продължение на година и половина плюс цената на допълнителните услуги, двамата с Джийн бяха оставили тук купчина соларии, която би стигнала, за да си купят прилично голяма къща и да наемат сръчна прислуга.
— Належащи задължения изискват присъствието ни другаде — измърмори хладно Локи. Малко по-късно се упрекна мислено — не им беше виновен управителят, че Страгос, Вързомаговете и проклетите тайнствени убийци ги прогонваха от уюта. — Ето! — Той извади три солария от палтото си и ги остави на писалището. — Погрижете се да се поделят поравно и да се раздадат на целия персонал. — Локи обърна длан нагоре и с малко ловкост на ръцете изкара още една златна монета. — А това е за вас, в израз на благодарност за вашето гостоприемство.
— Върнете се по всяко време! — поклони се ниско камериерът.
— Ще се върнем — отвърна Локи. — Преди да заминем, бих искал да уредя част от гардероба ни да бъде съхраняван. Тук за неопределено време. Уверявам ви, че ще се върнем, за да си го приберем.
Докато управителят доволно пишеше нужните нареждания на пергамент, Локи взе един квадратен лист от бледосините официални листа на Вила Кандеса и на него написа:
„Заминавам незабавно по вече обсъдените дела. Разчитайте на завръщането ми. Оставам дълбоко благодарен за търпението, което проявихте спрямо мен“.
Локи наблюдаваше как управителят я подпечата с черния восъчен печат на странноприемницата и заръча:
— Погрижете се да бъде доставено успешно на Господаря на Кулата на греха. Ако не лично, то да бъде предадено единствено на неговата икономка Селендри. Те желаят да им се достави незабавно.
Очите на камериера леко се разшириха и Локи потисна усмивката си. Предположението, че Рекин питае явен личен интерес към съдържанието на бележката, щеше да помогне много за бързината на доставката. Но въпреки това Локи възнамеряваше да изпрати и друго копие по-късно по един от агентите на Страгос. Нямаше смисъл да се рискува.
— Край с меките легла — заяви Джийн, след като отнесе двата сандъка с останалата им покъщнина до очакващите ги карети. За излизането в морето си бяха оставили само средствата за крадене — шперцове, оръжия, алхимични бои, маскировъчни средства, плюс няколко стотици соларии — студен метал, и няколко комплекта от туники и бричове.
— Край с парите на Жером де Фера.
— Край и с Дюрена и Корвальор — додаде Локи с тегава усмивка. — Край с оглеждането през рамо, където и да отидем. Защото в действителност ние влизаме в клетка. Но само за няколко дни.
— Не — възрази Джийн замислено, когато телохранителят му отвори вратата на каретата и той се качи. — Не, ще сме в клетка много повече време. Клетката си върви с нас, където и да отидем.