Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи и Джийн се втурнаха към квартердека и застанаха до него, привидно незаинтересовани и съсредоточени върху собствените си задачи, но достатъчно близо, че да уловят всеки шепот или подсказваш жест.
— Представете си как се борим срещу вятъра, който сега духа откъм ляво на борд — рече Калдрис. Наложително беше да си го представят, защото в заграденото заливче не лъхваше и най-слаб ветрец. — Дойде време да променяме курса спрямо вятъра. Огласете стъпките, та да ви разбера, че сте ги схванали.
Локи си представи наум действието. Нито един кораб с нормално оборудване не би устоял да плава право срещу вятъра. Да се движиш в желаната посока право срещу вятъра изискваше плаване под ъгъл около четирийсет и пет градуса спрямо него и да обръщаш периодично, за да извърташ различните страни на носа към вятъра. Всъщност това бе поредица от зигзаг, смяна след смяна и пламенно драпане в желаната посока. Всяка промяна от ляво към дясно на борд или обратно бе фина операция, криеща многобройни възможности за провал.
— Мастер Калдрис! — изрева той. — Предоставяме ви кораба. Кормилото е ваше.
— Много добре, господине.
— Мастер Де Фера!
Джийн свирна три пъти със свирката, окачена на врата му, както и Локи.
— Целият екипаж! Всички готови за плаване с гребла!
— Мастер Калдрис — рече Локи. — Прилежността е важна. Преценете кормилото. Свалете подветрената страна.
Локи изчака няколко секунди за по-драматично и изкрещя:
— Румпел към подветрената страна!
Калдрис се престори, че извърта кормилото по посока на подветрената страна на кораба, в случая дясно на борд, което щеше да наклони руля в обратна посока. Локи си представи образно внезапния насрещен натиск на водата, който извърта кораба към ляво на борд. Щяха да навлязат в окото на вихъра и да усетят пълната му сила; една грешка на този етап би могла да ги „окове в желязо“ и да спре всякакъв напредък, да отнеме властта и на руля, и на платната. Няколко минути щяха да са безпомощни, или още по-зле — при много лошо време подобна грешка би могла да ги преобърне, а корабите не са акробати.
— Въображаеми моряци? Въжетата и платната! — Джийн размаха ръка и зарева наставления към невидимите матроси. — И умната, песове мърляви!
— Мастер Де Фера! — провикна се Локи. — Онзи Въображаем моряк не изпълнява дълга си!
— Ще те убия после, изнасилвано на свине със зеле вместо мозък! Грабвай въжето и чакай какво ще ти кажа!
— Мастер Калдрис! — Локи се извърна към морския майстор, който нехайно си смучеше от един мях с „розова вода“. — Пълен напред!
— Тъй вярно, капитане! — Той се оригна и пусна меха в краката си. — Както кажете! Пълен напред!
— Вдигай главното платно! — кресна Локи.
— Отпусни въжетата! Отпусни въжетата! — Джийн пак наду свирката. — Рейте, обърни за смяна на курса дясно на борд!
Локи сега си представяше как корабът се накланя към центъра на вихъра; левият борд откъм носа сега щеше да стане подветрената им страна и вятърът щеше да духа към десния борд на кораба. Щяха бързо да натегнат въжетата, за да могат да се възползват от новата посока на вятъра, а Калдрис щеше да върти кормилото като луд. На „Червеният вестоносец“ щеше да му е нужно бързо да стабилизира новия си курс. Ако го наклоняха твърде много ляво на борд, можеше да тръгнат в посока, обратна на избраната, а платната нямаше да са опънати, както трябва. Щяха да извадят късмет, ако просто попаднат в прегръдките на подобен провал.
— Пълен напред! — кресна той отново.
— Тъй вярно, капитане! — провикна се Калдрис. — Чух прекрасно капитана още първия път!
— Опънете въжетата! Опънете въжетата! — Джийн отново наду свирката. — Теглете, шибани ларви!
— Вече обърнахме дясно на борд, капитане! — извика Калдрис. — Изненадващо, не загубихме кораба, защото не заседна, и всички ще доживеем още някой и друг час!
— Да, никакви благодарности, да му се не види, за това некадърно пале, въображаемия моряк! — Локи изигра как грабва някакъв мъж и го изтиква на палубата. — Какъв ти е проклетият проблем, ти, червей негоден, скатавка нещастна?
— Помощник-капитанът Фера ме пребива жестоко! — писна Джийн. — Той е същинско чудовище и ме кара да си мечтая — да бях се подчинил на заповедта на свещеника и да не бях стъпвал на тоя кораб!
— И още как! Нали за това му плащам! — Локи изигра как вади кинжал. — За престъпленията си ти ще умреш на палубата, кълна се, освен ако не отговориш на два проклети въпроса! Първо — къде, по дяволите, е невъображаемият ми екипаж? И второ — защо, в името на всички богове, трябва да се упражнявам да нося тая проклета униформа?