Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
12
Обучението с Калдрис, което подновиха същия следобед, стана още по-трудно. Морският майстор ги разкарваше от единия край на кораба до другия и ги караше да повтарят всичко — от управлението на кабестана до камбуза. С помощта на двама Очи те отвързаха спасителната лодка, спуснаха я през борда и я вдигнаха обратно. Издърпаха решетките на люковете на главната палуба и се упражняваха във вдигане и спускане на бурета с различни видове такелаж. И навсякъде Калдрис ги караше да връзват възли и да казват названията на незнайни уреди.
Настаниха Локи и Джийн в каютата на кърмата на „Червеният вестоносец“. В открито море частта на Джийн щеше да е отделена от частта на Локи с тънка стена от втвърдено зебло, а също толкова малката „каюта“ на Калдрис щеше да е точно отсреща в коридора, но засега бяха подредили мястото като що-годе удобна ергенска квартира. Нуждата от уединение като че внуши и на двамата доколко сериозно е положението им и те удвоиха усилия и започнаха да учат объркващи нови неща с такава бързина, с каквато не им се бе налагало от времето, когато ги обучаваше Отец Окови. Локи се усети, че заспива със своето копие от „Лексикона“ за възглавница почти всяка нощ.
Сутрин Локи и Джийн подкарваха лодката западно от града, в границите на стъклените рифове, но с нарастваща увереност, която само малко надхвърляше действителните им умения. Следобед Калдрис извикваше имената на разни предмети и места на корабната палуба и очакваше от тях да изтичат до всяко споменато място.
— Компасна будка! — провикваше се морският майстор и Локи и Джийн се юрваха към дървената кутийка до корабното кормило, съдържаща компас и още няколко навигационни уреда. И щом я докоснеха, Калдрис се провикваше „Хакборд!“, което беше доста лесно — перилата на кърмата в самия край на кораба. После Калдрис крясваше „Посрани въжета!“ и Локи и Джийн изтърчаваха покрай развеселеното коте, излегнало се на слънчевата палуба, което си ближеше лапичките, и се мръщеха, докато търчат, защото посраните въжета бяха тъкмо онези, на които се крепяха, докато пълзяха по бушприта, за да се облекчат в морето. По-удобните методи за сране бяха за по-богати пасажери на по-големи кораби.
— Бизанмачта! — ревваше Калдрис и Локи и Джийн се юрваха, дишайки тежко.
— Ама тоя кораб няма такава, да му се не знае! — рече Локи. — Има само фок и гротмачта!
— Брей, че си умник! Разгада ми хитрия ребус, мастер Коста. Обличай си проклетата униформа и ще те оставим да си поиграеш на паун няколко часа.
Тримата мъже се трудеха заедно дни наред, за да разработят система от ръчни и словесни сигнали, а Локи и Джийн приспособиха разумно част от вече съществуващия си таен език.
— Уединеността на кораб съществува, колкото и пикнята на феите — измрънка Калдрис един следобед. — Може би няма да имам възможност да ви давам ясни указания с думи, като само боговете знаят кой ни наблюдава и подслушва. Ще работим с много подрънквания и шепот. Ако знаеш, че предстои нещо сложно, най-доброто е просто да…
— Да те видим дали си знаеш работата, Калдрис! — Локи бе открил, че верарската морска униформа много помага, когато трябва да докара властен глас.
— Бива! Това е, или нещо такова. А ако някой от моряците го дава технически и те пита за мнението ти за нещо, от което си нямаш представа…
— Я стига, въображаем моряко, много ясно, че няма нужда да ти го обяснявам като на малко дете!
— Така, добре. Дай още нещо.
— Проклет да си, познавам въжетата на тоя кораб като опакото на дланта си! — Локи изгледа отгоре Калдрис, което бе възможно единствено защото кожените ботуши му добавяха четири пръста височина. — И го знам какво може! Довери се на преценката ми, или си свободен да заплуваш!
— Да! Чудно, мастер Коста! — Морският майстор примижа, вторачи се в Локи и се почеса по брадата. — Къде изчезва мастер Коста, когато го правиш? Ти с какво точно си изкарваш прехраната, Леоканто?
— С това, предполагам. Занаятът ми е да се преструвам. Аз… играя.
— На сцена?
— Едно време. С Жером, и двамата. Предполагам, че сега трябва да направим този кораб наша сцена.
— Действително. — Калдрис отиде до кормилото (всъщност беше чифт кормила, съединени с механизъм под палубата, за да може повече от един моряк да упражнява силата си върху тях при лошо време) и се уварди от краткото нападение на котето върху голите му ходила. — По местата!