Червени морета под червени небета

— Или да хвърлят толкова пари, за да почерпят цяла кръчма, пълна с хора на Архонта? Те бяха само прикритие. И вероятно дори не са знаели какво прикриват.

— Това означава и че онзи, който ни преследва, който и да е той, може да дърпа конците на градската стража — прошепна Локи.

— Значи Приори — заключи Джийн.

— Те или някой друг, който е близо до тях. Но защо?

Внезапно зад тях се разнесе стъргане на кожа по камък.

Локи и Джийн млъкнаха едновременно. Джийн се обърна тъкмо навреме, за да види как голяма тъмна сянка прескочи зад тях, а изтропването на токове върху калдъръма му подсказа, че приземилият се е доста тежък.

С плавно движение той изхлузи връхната си дреха, завъртя я във висока дъга и зави с нея мъжа до кръста. Докато сянката се бореше с палтото, Джийн скочи и тресна противника си по темето с тъпата страна на брадвата. Последва удар в слънчевия сплит и мъжът се прегъна одве. След това да забие лицето на мъжа в стената с бутване по гърба беше детска игра.

Локи запали малка алхимична лампа, малко по-голяма от стъкленичка колкото напръстник, и затули слабото сияние с тялото си така, че светлината да пада само в една посока — върху мъжа, който Джийн бе усмирил. Джийн послушно си прибра палтото и отдолу се показа висок, мускулест мъж с обръсната глава. Беше облечен с небиещи на очи дрехи на кочияш или слуга. Джийн заби облечената си с ръкавица ръка в лицето му и мъжът изстена от болка. Едрият мъж подпря челюстта му с острието на брадвата.

— М-мастер Де Фера… Де Фера, недейте, моля ви — прошепна мъжът. — Богове мили! Аз съм с Мерейн. Тук съм, за да… да се погрижа за вас.

Локи сграбчи лявата ръка на мъжа и му свали кожената ръкавица. На бледата светлина на лампата забеляза татуировката на опакото — отворено око в средата на роза. Локи въздъхна и прошепна:

— Той е Око.

— Той е проклет глупак! — заяви Джийн и се огледа, преди тихо да прибере брадвата, а после преобърна мъжа по гръб.

— Полека, приятел. Ударих те в главата, но в корема още не съм. Полежи си там и подишай няколко минути.

— И преди са ме удряли — изпъхтя непознатият и Джийн забеляза сълзите от болка, потекли по бузите му. — Богове! Чудя се защо ли ви е нужна охрана!

— Явно ни е нужна — отвърна Локи. — Видях те в „Хиляда дни“, нали?

— Да. А аз ви видях как си давате халбите на онази клетница. Мамка му, коремът ми ще избухне!

— Ще ти мине — рече Джийн. — Видя ли къде отиде зачезналият кръчмар?

— Забелязах го да влиза в кухнята и така и не го видях да се върне. По онова време вече нямаше никакво основание.

— Мамка му! — Локи се намръщи. — Като познавам Мерейн… Тя държи ли войници, за да са подръка при нужда?