Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Зад гърба му екнаха ръкопляскалия и го извадиха от роля. Той се извъртя и видя Мерейн, застанала на парапета на кораба, точно на входа. Беше се изкачила напълно, безшумно по рампата.
— О, чудесно! — Тя се усмихна на тримата мъже на палубата, наведе се и вдигна котето, което мигновено бе довтасало и нападнало кожените й обувки. — Много убедително. Но клетият ти невидим моряк не може да ти даде отговорите, които търсиш.
— Да не би да си дошла, за да кажеш кой може да ги даде?
— Утре сутринта Архонтът заповядва да отплавате с една от личните му лодки — отвърна тя. — Той желае да му покажете уменията си, преди да получите окончателната заповед да отплавате в морето. Архонтът и аз ще ви бъдем пътници. Ако удържите главите ни над водата, той ще ви покаже къде е екипажът ви. И защо си се упражнявал с тази униформа.
Седма глава
Корабът потегля
1
Един страж обикаляше кея долу на самотния остров и мекото жълто сияние на лампата му хвърляше отблясъци по вълните на черната вода, когато Локи му хвърли въжето от малката лодка. Вместо да ги върже, стражът освети с фенера Локи, Джийн и Калдрис и каза:
— На този кей е строго забранено да… о, богове. Моите извинения, господа.
Локи се ухили — почувства как пълната униформа на верарски капитан го обвива като същинско топло одеяло. Той се хвана за един стълб и се метна на кея, а стражът неловко му отдаде чест, като постави ръката си с фенера пред гърдите.
— Боговете да закрилят Архонта на Тал Верар — рече Локи. — Продължавай така. Твое задължение е да предизвикваш непознати лодки нощем, войнико.
Докато войникът връзваше лодката, Локи подаде ръка на Джийн и му помогна да се качи. Вече свикнал с костюма, сега Локи се движеше изящно — застана зад охранителя на кея, извади кожена качулка за отвличане от пазвата си, нахлузи я на главата на войника и здраво затегна връвта.
— Боговете знаят, че надали ще видиш по-странна лодка от нашата.
Джийн прихвана войника под раменете, докато упойващите вещества в качулката си свършат работата. Не беше с телосложението на последния мъж, когото Локи се опита да прати в несвяст с подобна качулка, и се свлече само след няколко мига немощна борба. Когато Локи и Джийн го вързаха здраво за колоната в далечния ъгъл на кея и му натикаха парцал в устата, той вече мирно спеше.
Калдрис се изкачи тромаво на кея, вдигна фенера на стража и закрачи насам-натам вместо него.
Локи се взираше в тяхната цел — каменната кула. Беше седеметажна и бойниците й бяха осветени в оранжево от алхимични навигационни фарове, които предупреждаваха корабите да заобикалят. Поначало там горе трябваше да има и стражи, които да наблюдават водата и кея, но ръката на Страгос вече се беше задействала — на върха на кулата нищо не помръдваше.
— Хайде — подкани Локи Джийн. — Да влезем вътре и да си наберем екипаж.
2
— Нарича се Обветрената скала — рече Страгос и посочи каменната кула, която стърчеше над малкия остров на разстояние само един полет на стрела от шумолящите бели вълни, очертаващи външната бариера от стъклени рифове на Тал Верар. Те бяха пуснали котва в дълбоката седемдесет стъпки вода, на цяла миля западно от Сребърната Марина. Топлото утринно слънце тъкмо се издигаше над града зад тях и превръщаше пластовете мъгла над него в етажи от мека светлина.
Точно както каза Мерейн, Страгос бе пристигнал призори в дълга трийсет стъпки лодка от полирано черно дърво с удобни кожени седалки на кърмата и позлатени спирални орнаменти по всички повърхности. Предоставиха платната на Локи и Джийн под минималния надзор на Калдрис, а Мерейн седна на носа. Локи се зачуди дали тя изобщо можеше да се чувства удобно на друго място.
Отплаваха на север, после заобиколиха Сребърната Марина и завиха на запад, подгонили синята сянка на нощното небе на далечния хоризонт.
Скоро пуснаха котва, за да огледат самотната кула.
Страгос не похвали Локи и Джийн за управлението на лодката, но и не ги нахока.
— Обветрената скала — повтори Джийн. — Чувал съм за нея. Някаква крепост.
— Затвор, мастер Де Фера.
— Ще го посетим ли тази сутрин?
— Не — отвърна Страгос. — Скоро ще се върнете и ще слезете на сушата. Сега искам само да го видите… и да ви разкажа една историйка. Имам на служба един капитан, на който никак, ама никак не може да се разчита, но досега великолепно успяваше да прикрива недостатъците си.