Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Думите са безсилни да изразят колко съжалявам да чуя това — рече Локи.
— Той ще ме предаде — продължи Страгос. — От месеци е замислил голямо и окончателно предателство. Ще открадне от мен нещо изключително ценно и ще го обърне срещу мен така, че всички да видят.
— Трябваше да го следите по-внимателно — измърмори Локи.
— Следях го — отвърна Страгос. — И в момента го следя. Капитанът, за когото говоря, си ти.
3
Обветрената скала имаше само една врата — обкована с желязо, единайсет стъпки висока, заключена и вардена отвътре. Когато Локи и Джийн се приближиха, един капак в стената до вратата се приплъзна встрани и в отвора се появи глава, очертана от светлината на лампата. Жената страж попита със съвсем невъзмутим глас:
— Кой е?
— Офицер на Архонта и Съвета — отвърна Локи с ритуална официалност. — Този човек е моят боцман. Ето заповедта и документите ми.
Той подаде на жената зад вратата наръч документи, свити на стегнато руло. Тя затвори капака. Локи и Джийн изчакаха мълчаливо няколко минути, заслушани в шумоленето на вълните над близките рифове. Двете луни тъкмо изгряваха и посребряваха Южния хоризонт, а звездите обсипаха безоблачното небе като захарни кристали, разпръснати върху черно платно.
Най-сетне се разнесе дрънчене на метал, пантите заскърцаха и тежките порти се разтвориха. Жената страж излезе да ги посрещне и отдаде чест, но не върна документите на Локи.
— Извинявам се за забавянето, капитан Равел. Добре дошли в Обветрената скала.
Локи и Джийн я последваха във входната зала на кулата, разделена на две от черна желязна решетка, висока от пода до тавана, по цялата й ширина. В далечния край на решетката един мъж, седнал зад дървено писалище, управляваше механизмите, които след малко захлопнаха вратата зад гърбовете им.
Мъжът, също като жената, беше облечен в синьото на Архонта под оребрената черна кожена ризница — предпазители на ръцете, жилетка и предпазител за врата. Беше гладко избръснат и красив и изчака зад решетките жената да му подаде документите на Локи.
— Капитан Орин Равел — рече тя. — И боцманът му. Тук са по заповед на Архонта.
Мъжът дълго оглежда документите на Локи, а после кимна и ги подаде през решетката.
— Разбира се. Добър вечер, капитан Равел. Този мъж е вашият боцман Жером Валора?
— Да, лейтенант.
— Дошли сте да видите затворниците във втората килия? Някого конкретно ли?
— Само общ оглед, лейтенант.
— Както ви е угодно. — Мъжът свали един ключ от врата си, отвори единствената врата в желязната решетка и излезе при тях усмихнат. — Ще се радваме да ви окажем всякаква помощ, изисквана от Протектора, господине.
— Силно се съмнявам — отвърна Локи и стилетът се приплъзна в лявата му длан. Той замахна и поряза жената страж зад дясното ухо, по оголената кожа между кожения предпазител за врата и изпънатата й коса. Тя извика, завъртя се и мигом извади сабята си от закалена стомана от ножницата.
Джийн се справи с мъжа още преди тя да успее да я извади. Стражът нададе сподавен звук на изненада, когато Джийн го натресе в решетката и му нанесе рязък страничен удар по врата с дясната си длан. Кожената ризница попречи на удара да бъде смъртоносен, но без да намали шока. Стражът изпъшка и Джийн с лекота го притисна изотзад, обездвижи ръцете му и го стисна в желязна хватка.
Локи се стрелна назад, извън обсега на жената, а тя замахна със сабята. Първата й атака бе бърза и острието мина на косъм от него. Втората — малко по-бавна, и Локи VI избегна лесно. Жената се приготви да нападне за трети път, но се препъна в собствения си крак. Ченето й увисна изненадано.
— Ти… копеле… — измънка тя. — От… от… отрова.
Локи потрепери, когато жената се захлупи по очи на каменния под — бе възнамерявал да я хване, но веществото по острието действаше по-бързо от очакваното.
— Копеле! — прокашля се лейтенантът и се замята безпомощно в хватката на Джийн. — Ти я уби!
— Разбира се, че не съм я убил, малоумнико! Честно, вие, хора… изкараш тука сабя, където и да е, и веднага решавате, че си убил някого. — Локи застана пред стража и му показа стилета. — Веществото, с което е намазано острието, се нарича Мраз за ума. Спиш дълбоко цяла нощ и се будиш по обед. И тогава е същински ад. Извинявам се. Във врата ли искаш или по дланта?