Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
После лекарката заудря по гърдите на докерката и занарежда под носа си клетви, които можеха да ти попарят ушите. Но тялото на докерката бе отпуснато, а лицето й бе добило призрачния оттенък на синя слива. Единственото видимо движение беше течението на кръвта покрай пергаментовата тръбичка. След време лекарката се отказа от борбата, приседна задъхана на ръба на масата на Локи и Джийн и избърса окървавените си ръце в предницата на връхната си дреха.
— Няма смисъл — съобщи тя на притихналата тълпа. — Топлите й течности изобщо не протичат в тялото й. Нищо повече не мога да направя.
— Ама ти я уби! — кресна най-възрастният кръчмар. — Ти й преряза шибаното гърло тук, пред очите на всички!
— Челюстта и гърлото й са се стегнали и са корави като желязо! — Лекарката се надигна гневно. — Направих единственото, с което можех да й помогна!
— Но ти й преряза…
Якият висш офицер, който Джийн бе забелязал по-рано, сега се приближи до тезгяха, следван от още неколцина офицери. Дори и от другия край на стаята Джийн забеляза, че на едно или друго място по връхните им дрехи бяха пришити рози с мечове.
— Жевон! — рече той. — Да не би да поставяш под съмнение вещината на учената Алманди?
— Не, но вие видяхте.
— Поставяш под съмнение намеренията й?
— Господине, моля ви…
— Да не би да наричаш убийца лечителка на служба на Архонта, наша сестра офицер? — продължи офицерът безмилостно. — Пред свидетели?
Руменината изчезна от лицето на кръчмаря толкова бързо, че на Джийн му се прииска да погледне зад тезгяха и да види дали не е изтекла там.
— Не, господине! — припряно отвърна той. — Нищо подобно не твърдя! Извинявам се!
— Не на мен.
Кръчмарят се обърна към Алманди и се прокашля.
— Най-смирено ви моля за извинение, учена госпожо. — Той заби поглед в краката си. — Аз… не видях много кръв. Казах това заради окаяното си невежество. Простете ми.
— Разбира се — отвърна хладно лекарката и изхлузи палтото си — може би най-сетне бе осъзнала, че е подгизнало от кръв. — Какво пиеше тази жена, по дяволите?
— Само тъмна бира — отвърна Джийн. — Подсолено верарско тъмно.
„Предназначено за нас“ — помисли си той и го присви стомахът.
Думите му предизвикаха нов изблик на гняв из цялата тълпа. Повечето от тях, разбира се, преди малко бяха пили точно от същата бира. Жевон вдигна ръце и им заръкомаха да млъкнат.
— Беше хубава, чиста бира от бурето! Опитахме я, преди да я наточим и поднесем! Бих я поднесъл и на внуците си! — Той грабна една празна дървена халба, вдигна я към тълпата и я напълни догоре с тъмна бира от бурето. — Това ще заявя пред свидетели! В тази кръчма държим на качеството! И да е станала някоя беля, не съм я сторил яз! — Той пресуши чашата на няколко едри глътки и я вдигна към тълпата. Мърморенето продължи, но спряха да напират гневно към тезгяха.
— Възможно е бирата да не й понася — рече Алманди. — Някаква алергия. Ако е така, аз ще съм първата, видяла нещо подобно. — Тя повиши глас. — Кой друг се чувства зле? Схванати вратове? Затруднено дишане?
Моряците и офицерите се заспоглеждаха, клатейки глави. Джийн отправи мълчешком благодарствена молитва, но като че никой не бе видял как докерката пое фаталните чаши от него и Локи.
— Къде е другият ти помощник, по дяволите? — кресна Джийн на Жевон. — Преди да поднесете бирата, ги преброих, че са двама! А сега имаш само един!
Най-възрастният кръчмар започна да върти глава и да се оглежда из тълпата, а после се обърна към другия си помощник с ужасен поглед.
— Убеден съм, че на Фреялд му се е дръпнало лайното от уплах след тази суматоха, нали? Намери го. Намери го!
Думите на Джийн бяха оказали точно желаното от него въздействие — и моряците, и офицерите се разпръснаха сърдити, да търсят изчезналия кръчмар. Джийн чуваше някъде отвън заглушеното свистене на стражевите свирки. Скоро те щяха да нахлуят тук, нищо, че е моряшка кръчма. Той сръга Локи и му посочи задния вход, през който неколцина други, които просто очакваха още повече усложнения, се бяха изнизали.
— Господа — обади се учената Алманди, когато Локи и Джийн я подминаха. Тя избърса стилета на Локи в ръкава на съсипаната си дреха и му го върна. Той го пое и кимна.