Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Казах… — заговори кръчмарят, който явно губеше търпение.
— Чакай — прекъсна го стражът и вдигна ръце към клиентите. — Виждам кое какво е. Вече обърнах няколко тая вечер. Простете ми, нищо не искам от вас. Не сме ли всички тук верарци? Само искаме да пием по едно.
— На много места сервират пиене — отвърна кръчмарят.
— Има много по-подходящи кръчми.
— Не щем да притесняваме никого.
— Нас няма да ни притесните — рече един як мъж в моряшка туника и брич. Съседите му по маса се изкискаха заплашително. — Намерете шибаната врата.
— Кучета на Съвета — измърмори друг офицер. — Златотърсачи недни!
— Чакайте — рече стражът и бутна ръката на приятеля си, който се опитваше да го издърпа към вратата. — Чакайте, нали казах, че не щем неприятности. Сериозно го казах, по дяволите! Мир. Ще си ходим. Пийте по едно за моя сметка, всичките. До един! — и извади с треперещи ръце кесията си. Върху дървения тезгях задрънчаха медни и сребърни монети. — Кръчмарю, почерпи с хубава верарска тъмна бира всеки, който иска, а останалото си го задръж!
— Кръчмарят поглеждаше ту към злополучния страж, ту към якия морски офицер, заговорил по-рано. Джийн предположи, че е от най-висшите присъстващи тук офицери и кръчмарят чака какво ще отсъди.
— Подмазването ви прилича — рече офицерът с крива усмивка. — За нищо на света не бихме пили с вас, но с радост ще похарчим парите ви, след като излезете през вратата. Завинаги.
— Разбира се. Мир, приятели, нищо не сме искали. — Мъжът май имаше намерение да продължи да дърдори, но двама от другарите му го подхванаха под мишниците и го помъкнаха към вратата. Цялата кръчма избухна в смях и ръкопляскания, когато и последният страж се стопи в мощта.
— Ето как флотата добавя пари в бюджета си! — ревна якият офицер. Другарите му по маса се разсмяха, а той грабна чашата си и вдигна наздравица пред цялата кръчма. — За Архонта! Да объркваме враговете му и у нас, и в чужбина!
— За Архонта! — извикаха останалите офицери и моряци. Съвсем скоро всички отново насядаха в добро настроение, а възрастният кръчмар продължаваше да брои парите на стража, докато помощниците му нареждаха редове от дървени халби до буре тъмна бира. Джийн се намръщи — пресмяташе наум. Питиета горе-долу за петдесет души, дори и от най-простата тъмна бира, щяха да струват на стража около една трета от месечната му заплата. Познаваше мнозина, които биха рискували преследване и бой, преди да се разделят с толкова много пари.
— Клетият пиян малоумник — въздъхна той и погледна Локи. — Още ли искаш да станеш за срам пред хората? Тука май един вече стана.
— Може след тази бутилка да взема прав курс.
— „Да взема прав курс“ е мореплавателски…
— Знам — съгласи се Локи. — Ще се самоубия после.
Двамата млади кръчмари започнаха да обикалят с големи подноси и да раздават дървените чаши с тъмна бира — първо на офицерите, повечето от които изглеждаха безразлични, а после на обикновените моряци, които ги приемаха с възторг. На един от тях, види се, му хрумна нещо и той се запъти към ъгъла, където седяха Локи, Джийн и останалите граждани.
— Глътка тъмно, господа? — Той остави по халба пред Локи и Джийн, а после с ловкост, почти равна на тази на жонгльор, ги посоли от малка стъклена солничка. — Черпи един, дето има повече злато, отколкото мозък. — Джийн пусна една медна монета в подноса му от учтивост и мъжът кимна благодарно, преди да продължи с подноса към съседната маса. — Глътка тъмно, госпожо?
— Явно трябва да идваме тук по-често — рече Локи, въпреки че нито той, нито Джийн не докосваха неочакваната почерпка. На Локи като че виното му стигаше, а Джийн, обладан от мисълта какво ли предизвикателство им е подготвил Калдрис за другия ден, изобщо нямаше желание да пие. Поприказваха си тихичко няколко минути, а после Локи най-сетне се вторачи в халбата и въздъхна.
— Посолена тъмна бира не бива да се пие след подсилено вино — заразмишлява той на глас. Миг по-късно Джийн видя как жената, която седеше зад него, се обърна и го потупа по рамото.
— Правилно ли чух, господине? — Тя изглеждаше няколко години по-млада от Локи и Джийн, що-годе хубава, с яркоалени татуировки над лактите и със силен слънчев загар, по който можеше да се предположи, че работи на доковете. — Посоленото тъмно не е по вкуса ви? Не желая да нахалствам, ама току-що чашата ми пресъхна…
— О, о! — Локи се обърна усмихнат и й подаде халбата си през рамо. — Моля, заповядайте, на всяка цена! Моите почитания.