Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— И моите — подаде й Джийн и своята халба. — Заслужава си да бъде оценена!
— И ще бъде. Благодаря ви най-любезно, господа.
Локи и Джийн продължиха да се съвещаваш шепнешком.
— Една седмица — рече Локи. — Може би две, и Страгос иска да потеглим. Край с теоретичните щуротии. Ще изживяваме всички тези лудости там, сред проклетия океан.
— Още по-основателна причина да се радвам, че тази вечер реши да не наблягащ твърде на пиенето.
— В днешно време малко самосъжаление те отвежда далеч — рече Локи. — И ти навява спомени, които бих предпочел да забравя.
— Няма нужда да продължаваш да се извиняваш за… онова. Пред себе си, а още по-малко — пред мен.
— Така ли? — Локи прокара пръст нагоре-надолу по полупразната бутилка. — В очите ти май виждам друго — винаги, когато се запозная с повече от една-две чашки. Когато ме сме на масата с Въртележката на късмета, разбира се.
— Ей, чакай малко…
— Не исках да съм нелюбезен — рече припряно Локи. — Но просто това е истината. И не мога да кажа, че не си прав. Ди… какво има?
Джийн бе вдигнал поглед, разсеян от кихащите звуци, които се разнесоха зад Локи. Докерката се беше надигнала на стола, стискаше се за гърлото и се мъчеше да си поеме дъх. Джийн мигом стана, заобиколи приятеля си и я хвана за раменете.
— Полека, госпожо, полека. Прекалили са със солта в бирата, а? — Той я завъртя и я плесна силно няколко пъти по гърба с дясната си длан. За негово безпокойство тя продължи да се дави — всъщност изобщо не можеше да си поеме въздух при всеки напразен опит. Обърна се и се вкопчи здраво и отчаяно в него. Очите й се бяха изцъклили от ужас, а червенината по лицето й нямаше нищо общо със слънчев загар.
Джийн погледна надолу към трите празни бирени халби на масата й и внезапно осъзна нещо и усети студена тежест отвътре. Той хвана Локи с лявата си ръка и го издърпа от стола.
— Залепи гръб за стената! — изсъска той. — Пази се! — А после кресна така, че цялата кръчма да го чуе: — Помощ! Тази жена има нужда от помощ!
Надигна се шумотевица. И офицерите, и моряците наставаха и изпружиха вратове, за да видят какво се случва. Една възрастна жена в черна дреха и с коса с цвят на буреносен облак, прибрана със сребърни халки в дълга стегната опашка, си запробива с лакти път през тълпата от клиенти и внезапно опразнените столове.
— Мръднете се! Аз съм корабен лекар!
Тя издърпа докерката от ръцете на Джийн и я тупна силно три пъти по гърба с долната страна на свития си юмрук.
— Вече пробвах! — извика Джийн. Задушаващата се жена ръкомахаше към него и към лекарката и ги блъскаше, все едно те й бяха докарали бедата. Бузите й бяха винено пурпурни. Лекарката успя да промуши ръка около врата й и да я стисне за гръкляна.
— Мили богове! — възкликна тя. — Гърлото й е подуто и кораво като камък! Притисни я на масата. Притискай я с всички сили!
Джийн просна докерката върху масата и сбута празните халби. Около тях се насъбра тълпа. Локи наблюдаваше нервно, залепил гръб за стената, както бе настоял Джийн. Джийн се оглеждаше трескаво и забеляза възрастния кръчмар и единия от помощниците му… ала другия го нямаше. Къде, по дяволите, беше този, който донесе бирите?
— Нож! — извика лекарката на тълпата. — Остър нож! Веднага!
Локи извади стилета от левия си ръкав и й го подаде. Лекарката го погледна и кимна — личеше си, че единият му ръб е затъпен, но другият, както знаеше Джийн, беше остър като скалпел. Лекарката го стисна като фехтовачка, а с другата ръка рязко дръпна главата на докерката назад.
— Притисни я с всичка сила! — нареди тя на Джийн. Макар да разполагаше с предимството на натиска и масата, беше му трудно да удържи неподвижни ръцете на мятащото се момиче. Лекарката натисна рязко единия й крак, а един съобразителен моряк застана зад нея и хвана другия. — Едно мятане ще я убие!
Джийн гледаше, изпаднал в ужас, като омагьосан, как лекарката притисна стилета о гърлото на жената. Яките и вратни мускули се бяха издули като на каменна статуя, а гръклянът й изглеждаше дебел като дървесен дънер. С лекота, която вдъхна на Джийн страхопочитание предвид обстоятелствата, тя нанесе фин разрез на гръкляна точно над мястото, преди той да изчезне под ключиците. От раната бликна алена кръв и потече на широки струи по врата на жената. Тя беше подбелила очи, а съпротивата й бе отслабнала тревожно.
— Пергамент! — извика лекарката. — Намерете ми пергамент!
За ужас на кръчмаря неколцина веднага започнаха да бърникат из тезгяха в търсене на нещо, напомнящо пергамент. Още една жена офицер си проби път през тълпата и извади изпод дрехата си писмо. Лекарката го грабна, сви го на тънка стегната тръбичка и я подпъхна в разреза на гърлото на докерката. Кръвта продължаваше да шурти. Джийн не се усещаше, че ченето му виси.