Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Всички ние сме дошли от отсрещния бряг на морето — обясни Кол против волята си. — Някои от нас знаят точно откъде, други само мислят, че е така, защото едни казват от Миклагард[8], втори — от Русия или Полша, Естония или Сарклад[9]. Разправят се много неща, но се знае съвсем малко. Според някои, дедите ни някога са били затворници. Други смятат, че винаги сме били крепостни. Лично аз не го вярвам.
Арн не отговори. Наложи си да се въздържи и да не каже на Кол и на сина му, че отсега нататък са свободни. Реши, че ще е по-добре да поговори първо със Сесилия. Престана да им задава неприятни въпроси и им поръча да посветят следващите дни на опознаване на околностите и да убиват дивеч само ако им се открие възможност. Подчерта, че най-важното за него е те да свикнат да се ориентират и да открият местата с дивеч. Кол само кимна с глава и се разделиха.
Арн беше решил да се възползва от пътуването им до Биелбо, където трябваше да отидат на годежа на сина им с Ингрид Улве, за да поговори със Сесилия по въпроса за крепостните.
Изглежда тя също бе счела, че това пътуване и най-вече първите монотонни часове с кораб по езерото Венерн, са подходящи за разговор на теми, изискващи време и размисъл. Щом корабът вдигна котва, тя с неизчерпаем ентусиазъм започна да възхвалява чудните дарби на Суом. По нейна молба Ескил бе изпратил и голям пакет с част от гоблените, украсявали някога стените на голямата зала в Арнес и изработени от старата жена. Впрочем той вече е видял някои от тях, тъй като ги е окачила по стените на спалнята им.
Арн измърмори, че между тях има и доста странни като тези, изобразяващи Йерусалим например, където може да се видят златни улици и сарацини с рогове на челата, което няма нищо общо с действителността, а той е в състояние да го потвърди по-добре от всеки друг.
Сесилия като че ли леко се обиди и възрази, че красотата на тези гоблени не е свързана с реалността, а с изкуството да се съчетават цветовете и с това какво те извикват във въображението. Двамата изгубиха нишката на първоначалната мисъл на Сесилия и се оплетоха в дълъг, почти безполезен спор за красотата и истината.
Арн се отдалечи за момент към задната част на кораба, за да види Суне и Сигфрид, които взе на пътуването с цел да наглеждат конете, въпреки че те по-скоро се считаха за част от охраната на господаря Арн. Когато се върна, Сесилия подхвана темата, която най-много я вълнуваше.
— Искам да дадеш свободата на Суом и Гуре, синът й — каза тя бързо, взирайки се встрани.
— Защо само на Суом и Гуре? — попита Арн учуден.
— Защото това, което правят, е много ценно, и може да даде по-голям принос в сребърни монети, отколкото е цената на един крепостен — отговори веднага тя, без да го поглежда.
— Имаш правото да дадеш свободата на когото искаш във Форшвик — каза й замислено Арн. — Форшвик ти принадлежи заедно с всичките си крепостни. От моя страна, аз бих искал да освободя Кол и Сварте.
— Защо тези двама мъже? — попита го тя, изненадана, че нещата се решиха, преди да бъдат разисквани.
— Да предположим, че Кол и синът му ни донесат осем елена още тази зима. Това ще разнообрази не само менюто ни. Този принос ще надвиши стойността на един крепостен и то само за периода на една-единствена зима. Ако се замислиш, това се отнася и за всички крепостни — приносът им е много по-голям от това, което струват.
— Ти май искаше и друго да кажеш? — попита тя, поглеждайки го изпитателно.
— Да — призна той. — Има нещо, за което бях решил да ти говоря по време на това пътуване.
— Аз също! — възкликвайки радостно го прекъсна тя, преди да запуши с длан устата си като знак, че не е имала намерение да каже каквото и да било преди той да е приключил мисълта си.
— Господ не е създал крепостни, било те мъже или жени, това е, което си мисля — продължи Арн. — Казано ли е в Светото писание? Ти също като мен живя зад стените на манастир, където подобно нещо е немислимо. Смятам, че сме съгласни в това отношение.
— И аз така мисля — отговори съсредоточено Сесилия. — Но не мога да преценя аз ли греша или членовете на семейството ни. Самите крепостни изглежда смятат, че Господ е повелил кои да бъдат господари и кои — крепостни.
— Много от тях дори не вярват в Господа — обърна й внимание Арн. — Също като теб се питам аз ли греша? Или пък по-умен ли съм от другите? Нещо повече ли съм от нашите роднини, от Биргер Бруса и от Ескил?
— Да — потвърди тя. — И то по простата причина, че си задаваш този въпрос. В това отношение си приличаме, ти и аз.
8
Буквално, "големият град", име, с което северните народи са наричали Константинопол. — Б.пр.
9
Термин, използван като общо название на арабските страни. — Б.пр.