Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Арн измърмори, че между тях има и доста странни като тези, изобразяващи Йерусалим например, където може да се видят златни улици и сарацини с рогове на челата, което няма нищо общо с действителността, а той е в състояние да го потвърди по-добре от всеки друг.

Сесилия като че ли леко се обиди и възрази, че красотата на тези гоблени не е свързана с реалността, а с изкуството да се съчетават цветовете и с това какво те извикват във въображението. Двамата изгубиха нишката на първоначалната мисъл на Сесилия и се оплетоха в дълъг, почти безполезен спор за красотата и истината.

Арн се отдалечи за момент към задната част на кораба, за да види Суне и Сигфрид, които взе на пътуването с цел да наглеждат конете, въпреки че те по-скоро се считаха за част от охраната на господаря Арн. Когато се върна, Сесилия подхвана темата, която най-много я вълнуваше.

— Искам да дадеш свободата на Суом и Гуре, синът й — каза тя бързо, взирайки се встрани.

— Защо само на Суом и Гуре? — попита Арн учуден.

— Защото това, което правят, е много ценно, и може да даде по-голям принос в сребърни монети, отколкото е цената на един крепостен — отговори веднага тя, без да го поглежда.

— Имаш правото да дадеш свободата на когото искаш във Форшвик — каза й замислено Арн. — Форшвик ти принадлежи заедно с всичките си крепостни. От моя страна, аз бих искал да освободя Кол и Сварте.

— Защо тези двама мъже? — попита го тя, изненадана, че нещата се решиха, преди да бъдат разисквани.

— Да предположим, че Кол и синът му ни донесат осем елена още тази зима. Това ще разнообрази не само менюто ни. Този принос ще надвиши стойността на един крепостен и то само за периода на една-единствена зима. Ако се замислиш, това се отнася и за всички крепостни — приносът им е много по-голям от това, което струват.

— Ти май искаше и друго да кажеш? — попита тя, поглеждайки го изпитателно.

— Да — призна той. — Има нещо, за което бях решил да ти говоря по време на това пътуване.

— Аз също! — възкликвайки радостно го прекъсна тя, преди да запуши с длан устата си като знак, че не е имала намерение да каже каквото и да било преди той да е приключил мисълта си.

— Господ не е създал крепостни, било те мъже или жени, това е, което си мисля — продължи Арн. — Казано ли е в Светото писание? Ти също като мен живя зад стените на манастир, където подобно нещо е немислимо. Смятам, че сме съгласни в това отношение.

— И аз така мисля — отговори съсредоточено Сесилия. — Но не мога да преценя аз ли греша или членовете на семейството ни. Самите крепостни изглежда смятат, че Господ е повелил кои да бъдат господари и кои — крепостни.

— Много от тях дори не вярват в Господа — обърна й внимание Арн. — Също като теб се питам аз ли греша? Или пък по-умен ли съм от другите? Нещо повече ли съм от нашите роднини, от Биргер Бруса и от Ескил?

— Да — потвърди тя. — И то по простата причина, че си задаваш този въпрос. В това отношение си приличаме, ти и аз.