Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Поне Майев не знаеше къде са Ключовете на Уирда. И това бе предимството им пред нея.
Макар че кралицата вероятно щеше да прати армадата си по петите им. Или просто да помогне с унищожението на Терасен.
Силата на Елин се разбуди, затътна като буреносен облак в кръвта ѝ. Тя стисна зъби и се престори, че не я усеща.
Всичко беше заложено на картата да достигнат континента преди Майев и войските ѝ. И преди Ераван да е опустошил твърде много от света.
Елин позволи на морския бриз да проникне в кожата ѝ, в косите ѝ, да отвее поне мрака на пещерата, щом този от предишните месеци отказваше да я напусне. Остави го да потуши огъня ѝ, да го превърне в дремещи въглени.
Предстоящите седмици по море щяха да са безкрайни, въпреки че силата на Роуан ги тласкаше напред.
И тя щеше да използва всеки ден от тях да си възвърне уменията с меча, кинжала и лъка, да се упражнява, докато ръцете ѝ наново не се покриеха с мазоли. Докато измършавялото ѝ тяло не се обгърнеше в мускули.
Пак щеше да изгради предишната Елин.
Може би за последно, за съвсем кратко, но щеше да го постигне. Заради Терасен.
Роуан скочи от мачтата с разперени криле и се преобрази още преди да застане до нея на парапета, отправяйки поглед към черното море.
- Иди да си починеш.
Тя го стрелна косо.
- Не съм уморена. - Не беше лъжа... или поне не в някои отношения. - Какво ще кажеш за един бой с мечове?
Той свъси вежди.
- Можем да започнем с тренировките от утре.
- Или от тази вечер - отвърна тя на пронизителния му взор, на авторитетния му тон.
- Може да почака няколко часа, Елин.
- Всеки ден е от значение.
Не биваше да губи нито един. Чакаше ги война с Ераван. Роуан сключи челюсти.
- Вярно е - съгласи се накрая. - Но все пак може да изчака до утре. Имаме... имаме да обсъждаме някои въпроси.
Безгласните думи се надигнаха в очите му, лъснали животински в мрака. За нас двамата.
Устата ѝ пресъхна. Но тя кимна.
Влязоха мълчаливо в просторната си каюта, чиято единствена украса бяха големите прозорци с изглед към бурното море. По нищо не приличаше на кралски покои, нито на стаите, които си наемаше като асасин на Адарлан.
Поне леглото, вградено в стената, изглеждаше чисто; чаршафите му сияеха от белота. Елин отиде да се облегне на дъбовото бюро, приковано към пода, докато Роуан затваряше вратата.
Двамата впериха погледи един в друг на смътната светлина от фенера.
Преживяла бе издевателствата на Майев и Каирн, преживяла беше и Ендовиер, както и още безброй други ужасяващи неща и загуби. Можеше да се справи и с подобен разговор. Първата стъпка към възстановяването ѝ.
Знаеше, че Роуан чува препускащото ѝ сърце. Пространството помежду им сякаш се обтегна. Тя преглътна сухо.
- Елида и Лоркан са ти споделили... за всичко, което си казахме на онзи плаж.
Той кимна отривисто и в очите му си проправи път предпазливостта.
- Предали са ти думите на Майев.
Роуан пак кимна.
Тя свика силите си.
- Че съм... че с теб сме вречени.
Разбиране и нещо като облекчение замениха предпазливостта в погледа му.
- Да.
- Аз съм твоя вречена - почувства потребността да го изрече на глас. - И ти си мой вречен.
Роуан прекоси стаята, но спря на няколко крачки от бюрото, на което се беше облегнала.
- Защо го казваш, Елин? - попита гърлено.
- Не те ли е... - Тя потри лицето си. - Знаеш какво причини на теб, на... - Не можеше да произнесе името ѝ. Лирия. - Заради същото нещо.
- Знам.
- И?
- Какво искаш да ти кажа?
Тя се отблъсна от бюрото.
- Искам да ми кажеш какво смяташ по темата. Дали...
- Дали какво?
- Дали ти се иска това помежду ни да го нямаше.
Той сбърчи вежди.
- Защо би ми се искало нещо такова?
Неспособна да му отговори, Елин поклати глава и надникна през рамо към морето.
Стори ѝ се, че Роуан се кани да скъси разстоянието помежду им, ала той не помръдна от мястото си.
- Елин. - Гласът му стана дрезгав. - Елин.
Болката в тази дума я накара да го погледне.
- Знаеш ли какво ми се иска? - Той разтвори длани, едната татуирана, а другата небелязана. - Иска ми се да ми беше казала. Веднага щом си го узнала. Да ми бе казала още тогава.
Тя преглътна болезнено.
- Не исках да те нараня.
- Как би ме наранила истината, която вече знаех в сърцето си? На която толкова силно се надявах?
- Не разбирах. Не разбирах как е възможно. Допуснах, че сигурно не е изключено... да имаш две вречени в живота си, но дори в такъв случай просто... - Тя въздъхна. - Не желаех да те разстройвам.